Николай Райнов
Царят на птиците
Един сиромах имал зад къщата си нива, която посял с просо. То станало много хубаво, ала щом взело да зрее, нападнали го орляци от врабчета и чучулиги и почнали да го кълват. Той се заловил да варди просото: направил плашила, турил ги всред нивата. Но птиците полека-лека навикнали на плашилата и не се страхували от тях. Дори някои врабчета кацали по главите им.
Като видял, че плашилата няма да опазят просото, човекът се заел сам да го варди, ала и туй не помогнало: ако погне птиците от една страна, те отивали на друга. Най-после ги оставил, отишъл си и казал на жена си:
— Посяхме и ние малко просо да си изхраним децата тая година, ала проклетите врабци и чучулиги го изкълваха.
— Всяко зло за добро — рекла жената.
Един ден човекът отишъл да си обиколи нивата. Като наближил, гледа: една чучулига кацнала на един стрък просо и го кълве. Той се снишил, полека-лека издебнал чучулигата и я захлупил с калпака си, па я хванал.
— Чучулиго — рекъл, — какво да те правя? Да те заколя ли?
— Моля ти се, чичо, недей ме погубва! — рекла чучулигата, — Баща ми е цар на птиците. Ако ме занесеш на него, той ще ти подари голямо богатство.
Човекът я занесъл на баща й.
— Царю честити — рекъл, — твоята дъщеря ми кълвеше просото; хванах я и ти я донесох.
— Благодаря, приятелю — рекъл царят на птиците — ти си сторил голяма добрина на дъщеря ми и аз ще ти се отплатя.
Той извадил една пръчка и я подал на сиромаха.
— Вземи — казал — тая пръчка. Ако ти потрябва нещо, удари с нея два пъти по земята, и ще го имаш.
Взел сиромахът пръчката и си тръгнал за дома. Като вървял по пътя, дошло му на ум да опита пръчката. Ударил я о земята и тутакси получил каквото поискал.
Отишъл си у дома и се похвалил на жена си. Тя го попитала отде е добил пръчката.
— Царят на птиците ми я даде — рекъл сиромахът. — С тая пръчка ние скоро ще станем богати.
И наистина, те скоро забогатели и заживели щастлив живот. Един ден мъжът казал на жената:
— Отдавна съм намислил да повикам нашия цар на гости, да види какъв весел живот прекарваме.
— Я си гледай работата — рекла жената. — Не ти трябват гости. Той е цар, може да не остане благодарен от нещо, че после да ти напакости.
Но мъжът я не послушал.
Царят се зачудил, като получил поканата. „Довчерашен сиромах — рекъл, — кога забогатя, та и царя на гости вика?“ Взел си храна и тръгнал. Богаташът го посрещнал, както трябва, и го отвел в една хубава стая, приготвена за гости.
Седнали да се веселят.
— Булка — извикал той по едно време, — я ми донеси пръчката и сложи трапезата.
Жената донесла пръчката и сложила трапезата празна. Мъжът ударил по земята и току наизскачали всякакви гозби, каквито и у царя нямало. След туй пак ударил с пръчката и тозчас се появили бутилки с вино. Жената наредила всичко на трапезата и поканила мъжете да ядат. А ястията, които донесъл царят, си останали, защото били много по-прости и безвкусни.
Яли, веселили се, най-после дошло време да си тръгне царят. Станали, изпратили го с голяма чест. Отишъл си царят и обадил на царицата за чудото, което видял.
— Да видиш — казал — каква чудесна пръчка има оня, който ме вика на гости! Като я удари о земята, каквото поиска, тутакси се явява напреде му. Ястието, което бях занесъл, тъй си и остана: никой не хапна от него, та останах доста посрамен. Що ли ми трябваше да ходя! Той се пременил от мене по-добре. Пък да видиш жена му, ще се слисаш: потънала в злато и коприна! Сякаш е царица.
— Дали не можеш му отне някак тая пръчка? — рекла царицата. — Тя не е за сиромах човек. Виж, дано я вземеш.
Царят пратил един от слугите си да намери пръчка, също като оная на сиромаха, и да се опита да я смени. Слугата намерил пръчка и отишъл у сиромаха на гости. Поканили го на обяд. Яде той и гледа: чудната пръчка лежи под трапезата. Полека-лека я измъкнал и я скрил, а на мястото й турил другата.
Като го нагостили, изпратили го да си върви. Вечерта, когато седнали да ядат, мъжът казал на жена си:
— Я ми донеси пръчката, да поискам нещо за ядене.
И жената я донесла. Ударил я човекът о земята, ала напразно — нищо не се явило. Ударил я втори път — пак нищо. Взел да я гледа и да се чуди: каква е тази работа!
— Аз нали ти казах — рекла жената, — че царят ще ти завиди и ще ти направи някоя пакост? Ето сега! Пръчката е заменена. Иди да потърсиш другата, дано ти я даде.
Отишъл човекът да си иска пръчката от царя.
— Тъй и тъй — казал човекът, — пръчката ми се изгуби, откакто ти, царю честити, идва у дома. Оставена е друга пръчка, ала тя не струва нищо.
— Ти за туй ли ме вика на гости, крадец да ме правиш? — викнал царят сърдито. — Да се махаш оттука, че ей сега ще заповядам да те хвърлят в затвора!