Оня човек се уплашил и избягал у дома си. Мислил, мислил, най-после решил да отиде при царя на чучулигите.
Отишъл.
— Пръчката ми откраднаха — рекъл, — та сега съм обречен на гладуване. Моля ти се, дано ми помогнеш някак.
— Не се грижи, човече. Ще ти дам друго нещо, с което да се прехранваш. Ще ти дам магаренце да си носиш дръвца, но хубаво да го гледаш и да го пазиш, защото ще ти бъде и за друго полезно: при всяко изреваване от устата му ще капят жълтици.
Като казал тъй, царят на птиците заръчал на слугите си да изведат едно магаренце и да му го дадат. Човекът останал много благодарен и си отишъл. Като влязъл вкъщи, казал на жена си:
— Пръчка не взех, но по-хубаво ми даде царят: едно магаренце, много чудно — щом го бутнеш, и то почва да реве, а от устата му капят жълтици.
Много хубаво — рекла жената. — Чакай да го опитам.
Отишла при магаренцето, бутнала го по муцуната и то заревало, а от устата му западали жълтици.
Един ден сиромахът повел магаренцето на пазар да го кове. Жената не го пущала, но той не я послушал и отишъл. Отбил се в един хан, вързал магаренцето в обора и тръгнал да се поразходи из пазара. По едно време слугата влязъл да дава сено на конете и като минал покрай магаренцето, бутнал го по муцуната с лакът. Магаренцето изревало и току паднали жълтици по земята. Слугата се навел, па ги обрал и припнал, та ги занесъл на ханджията. Обадил му каква е работата.
— Не може да бъде! — рекъл ханджията. — Ти си откраднал парите, па те е страх да не те уловят, та ме лъжеш, че уж магарето ги било избълвало.
— Истина е, господарю! — кълняло се момчето. — Като носех сено на конете, бутнах го с лакът, и то изрева два-три пъти. Както изрева, тъй и нападаха от устата му тия жълтици.
— Хайде да отидем да видим! — рекъл ханджията.
Отишли. Бутнало момчето магарето по муцуната и закапали жълтици. Навел се ханджията и ги прибрал. През нощта той отвързал магаренцето и го завел у дома си, а на мястото му закарал своето магаре.
Върнал се сиромахът и отишъл да види магаренцето си. Погледнал го — дреме над празната ясла. Насипал му слама. После го отвързал и завел при един ковач да му удари плочи. Подковал го и го прибрал у дома си. Като го видяла жена му, тутакси познала, че това магаре не е тяхно.
— Това магаре не е нашето — рекла. — Не видиш ли, че е друго? Сменили са го.
— Хайде де! — рекъл мъжът. — Кой ще го смени? Същото си е.
— Същото ли? Нашето имаше по-сив косъм и беше по-хубаво.
— Дето ще се препираме, тури си престилката до муцуната му, да видиш няма ли да накапят жълтици.
Жената си разтворила престилката и той бутнал магарето по муцуната, ала то прихнало и се озъбило да го ухапе.
— Аз нали ти казах — рекла жената, — че магаренцето ни е сменено? Скоро да го върнеш!
И той се метнал на гърба му, па назад. Стигнал до хана и се развикал, а ханджията изскочил и почнал да го бие. Човекът натирил магарето и се върнал празен.
Отишъл пак при царя на чучулигите — да се оплаква.
— Какво има, приятелю? — попитал го царят.
— Ох, как да ти обадя, царю честити? Откраднаха ми и магаренцето. Какво да правя?
— Е, сега как да ти помогна? — рекъл царят. — Друго не мога да ти дам, ами вземи тоя боздуган, па иди при царя, който ти взе пръчката, удари боздугана о земята и веднага ще изскочат трима арапи. Заповядай им да го хванат и да не го пущат, докато не ти даде чудната пръчка. После иди при ханджията и направи с него същото!
Човекът взел боздугана и отишъл при царя.
— Моля ти се — рекъл, — дай ми пръчката, че много ми е потребна!
— Каква пръчка искаш от мене? — извикал царят. — Крадец ли съм аз? Да се махаш оттука, че ей сега ще те убия!
Тогава оня тупнал боздугана о земята и тутакси изскочили трима арапи и се хвърлили върху царя.
— Или дай пръчката, или ей сега ще те убием! — извикали те.
— Моля ви се — писнал царят, — ей сега ще ви я дам, само ме пуснете.
— Не може! Дай я, па тогава ще те пуснем. Скоро — пръчката!
Извадил я царят от пояса си и я подал на сиромаха.
След туй отишъл оня при ханджията и взел да му се моли за магаренцето.
— Какво магаре искаш от мене бе? Ей сега ще повикам слугите да те убият! Я си върви веднага!
Тогава сиромахът тупнал боздугана о земята. Като изскочили ония арапи, па като се нахвърляли върху ханджията — Той се слисал!
— Бе чакайте, какво правите, ще ме удушите! — вика той, ала кой го чува? Стискат го арапите, не щат и да знаят.
— Магарето — вика сиромахът — или ей сега ще те поваля на земята!
Викнал ханджията на един от слугите да докара магарето. Върнали го на сиромаха. Оня го повел и си отишъл вкъщи.