Дон Д’Амасса
Целител
Мароко не подхождаше на мястото, където можеш да потърсиш чудесно изцеление и през първата нощ Мастерсон гадаеше дали не изразходва напразно броеното време, което му оставаше.
След пристигането си в Рабат, той изпита леко разочарование, че столицата на Мароко почти с нищо не се отличава от градовете в южна Испания или Франция. Знамената бяха различни и зданията не толкова високи, но повечето от жителите носеха европейски дрехи, а жените с фереджета, които бе срещнал по улиците на Мадрид не бяха повече от тези, които срещна по пътя от летището.
Служащият в хотела говореше английски почти без акцент и го поздрави с пристигането му в Ал-Магриб.
Стаята му се оказа старомодно обзаведена, но чиста и комфортна, а в ресторанта на хотела му предложиха прекрасен рибен обед. По стените бяха накачени плакати, които рекламираха романтичната красота на Маракеш и Казабланка, където неотдавна бе открит тематичен парк на Хъмфри Богарт, ала Мастерсон не беше дошъл в Африка заради развлечения.
Смъртоносно мутиралите ракови клетки в неговия организъм се размножаваха бързо. Имплантите можеха да забавят процеса за няколко седмици, даже за месеци, но това беше само ариегардна битка с неумолимия враг.
На следващата сутрин се срещна с Хаким Рашид. На закуската, която се състоеше от риба с плънка и чай с подправки, той разгъна пред Мастерсон няколко карти, билети и други документи, способни да го приближат към целта на пътешествието му. И двамата говореха на арабски, но берберският акцент на Рашид понякога поставяше Мастерсон в задънена улица и му се налагаше да моли събеседника си да повтаря казаното. Когато разговорът им завърши, парите преминаха от джоба на единия, в този на другия, мъжете отправиха един към друг полупоклони и Рашид излезе на улицата. А Мастерсон взе единствения си куфар и напусна хотела.
По-нататъшното пътешествие в по-голямата си част бе шумно, мръсно и неизменно уморително. Той стигна до Азра чрез железопътната линия и при сравнително прилични условия, макар на два пъти да му се случиха сериозни задръжки, поради боклуци, които бяха затрупали релсите. В Азра се прекачи на друг влак и се оказа във вагон, в който се бяха наблъскали повече от допустимият брой хора, а самият вагон беше притиснат между два товарни, пълни с желязна и манганова руда. В началото на годината бяха станали няколко земетресения, които бяха оказали тежко влияние върху търговския баланс на Мароко.
В Кенифра Мастерсон смени вида на транспорта. В автобуса му се удаде да остане седнал до Бен Мела, но после отстъпи мястото си на бременна жена и трябваше да остане прав през останалата част от пътя до Азила. Там разчиташе да наеме автомобил, но в офиса на даване коли под наем беше тъмно, а вратата му се оказа заключена. Пътешественикът направи справки при някакъв търговец на кожи и един грънчар, но или не говореше добре арабски, или търговците се правеха, че не разбират нетърпеливия чужденец. Много му се искаше да си пийне нещо, но алкохолът се продаваше само в туристическите центрове, а това място решително не се отнасяше към тях, така че трябваше да се задоволи с прохладна, но не и студена лимонада. Продаваше я млада жена, чиято глава бе изкривена от огромна подутина на шията й.
Спокоен и невъзмутим, агентът се появи след два часа. Мастерсон не показа раздразнението си дори когато наемът се оказа с двайсет процента над обещания. Парите го вълнуваха на последно място. За негово удивление, колата се оказа произведена преди три години. Беше масивен европейски джип „Ленд Ровър“, който съдейки по вида му беше добре поддържан. Той се върна в офиса, за да поиска пълен резервоар. И не толкова, защото бе заплатил за него, а понеже не желаеше да остане без бензин, някъде между Азила и Кварзаза. Агентът обвини за пропуска своя ненадежден, може би несъществуващ помощник и след няколко минути махна с ръка след изчезващият в облаци прах клиент.
Пътят представляваше по-скоро пътека. Понякога вятърът налиташе с такава сила, че Мастерсон се боеше да не бъде издухан от коловозите и да се изгуби някъде в пустинята. По пътя на два пъти премина край танкове, които напомняха за войната в Западна Сахара през 2009 година. Единият от тях бе марокански, другият — алжирски. Мироопазващите сили на ООН все още стояха на спорните територии, но вълненията поради сушата през 2010 година, довели до смъкването от власт на крал Мохамед VII, бяха отвлекли вниманието на мароканците. Алжирците в това време бяха заети със собствената си гражданска война и бяха забравили за външния неприятел.
В Кварзазат съществуваше нещо, което напомняше за хотел, но когато Мастерсон надникна в него отвън, не пожела да влезе във вътрешността му. На задната седалка на Ленд Ровъра лежаха сгъната палатка, различни снаряжения и запас от храна и вода за две седмици. Преди да излезе от града, той реши да зареди колата и през всичкото време на този процес, двама босоноги малчугана на около десет години, с немислимо големи очи, се бяха вторачили в него, а стоящата под наклонения навес старица мърмореше злобно под носа си и с подозрение го наблюдаваше.