— Мисля, че за по-нататък мога да ви предложа нещо по-добро, но за дадения момент не мога да измисля нищо друго. Това, което донесох, сигурно ще стане на работа.
Лекарят повдигна ръка и Мастерсон видя, че той държи в нея къс плосък метал, полиран до огледален блясък. Отражението му се размазваше в гладката повърхност и той примижа, опитвайки се да фокусира погледа си.
— Предполагам, че когато Целителят е разбрал, че не може да излекува цялото ваше тяло, той е определил и изолирал жизнено необходимите му участъци, като пожертвал останалите.
Изображението се проясни и Мастерсон видя себе си. Тялото му беше останало незасегнато от гърдите нагоре. А надолу всичките му вътрешни органи бяха поместени в прозрачна обвивка, която се разширяваше и свиваше в такт с отсъстващите му бели дробове. Ръцете и краката му липсваха, както и скелетът на частта под сърцето.
Масуд отново приближи лице към Мастерсон.
Вашето тяло явно само поддържа живота си, но интересно дали може да съществува извън Обятията? — усмихна се лекарят приветливо. — Но нека да проверим, нали така?
И той протегна ръце към Мастерсон.