След излизането му от Азила, той смяташе, че по-лоши пътища просто не биха могли да съществуват, но следващият етап на пътешествието му го застави да се усъмни в това. Ленд Ровъра подскачаше и се тресеше, окачването му стържеше гръмко и жално, и ако не включваше чистачките, стъклото се покриваше с тънък слой червеникава прах. След като се появи, стържещият звук се превърна в постоянен акомпанимент. Когато слънцето се смъкна към хоризонта, той неохотно паркира джипа между два хълма, за да прекара нощта. Явно имплантите вършеха своята работа, защото след като излезе от колата, Мастерсон почувства непривична слабост и в края на краищата заспа върху двете й седалки, тъй като нямаше сили да разпъне палатката.
Рано на сутринта, той забеляза къщичките на градчето Тувареш, които се бяха настанили по склона на нисък хълм.
Когато лекарите му обявиха присъдата, Мастерсон отказа да се предаде. „Смирете се с неизбежното — настояваха специалистите един след друг. — Болестта ви е стигнала твърде далеко и почти няма надежда за излекуване“.
Той се бе хванал за думата „почти“ и беше поискал разяснения. Оказа се, че само на шест пациента се бе удало да се справят с разпространилата се в тялото им болест на Гластонбери, открита в 2007 година. Двама от тях били деца, чиито имунни системи се оказали толкова силни, че успели да победят в сражението, макар че се наложило в продължение на много години да бъдат включени към животообезпечаващи системи. „Лечението, което се приложило в този случай, не става за възрастен човек. Зрелият организъм е по-силен, но не толкова гъвкав — бе казал лекарят“.
От останалите четирима, двама починали по не свързани с болестта причини, а двама бяха останали живи, но нито един от тях не пожела да разговаря с Мастерсон. При това, след поставянето на диагнозата им, нямало никакви сведения, че са били лекувани в някое от известните медицински заведения, включително до деня на чудодейното им изцеление.
„Вероятно е самопроизволно оздравяване — беше предположил поредният лекар. — Признавам, че във вашия случай това е прекалено невероятно, но както става явно от подготвените от нас документи, всичките четирима са прекратили лечението си в известен срок преди своето оздравяване. Човешкото тяло все още таи не малко сюрпризи, господин Мастерсон, но от моя страна би било нечестно да кажа, че имате много шансове.“
Неудовлетворен от отговора и не желаейки да се примири с факта, че животът му се е оказал в ръцете на сляпата съдба, Мастерсон беше изразходил част от своето състояние за придобиване на информация, която както той считаше, би трябвало да му я предоставят гратис. В течение на няколко седмици, той бе успял да събере за четиримата повече сведения, отколкото те самите знаеха за себе си. После детективи и компютърни гении бяха преглеждали данни, търсили повтарящи се модели, сходства и накрая откриха нещичко. Най-любопитен се бе оказал факта, че в течение на няколко месеца преди своето чудесно изцеление, всичките четирима бивши пациенти бяха посетили поне по един път Мароко. Първите два случая не представляваха интерес от тази гледна точка: единият от хората се бе оказал мароканец, който работел в посолството във Вашингтон, другият испански военен офицер, разквартируван в един от прибрежните анклави, все още управлявани от Мадрид. Последният неотдавна загинал в самолетна катастрофа.
Мастерсон беше потърсил допълнителни пресечни точки и ги бе намерил. Испанецът на два пъти беше посетил малко село, което се намира на север от Неапол, където лежало, както се предполагало на смъртно легло, момичето Мария Томасси, а то било номер три от излекуваните. Колкото и да било странно, между тези две визити, семейството на обречената им девет годишна дъщеря я завело на пътешествие в Мароко, след което тя оздравяла напълно. На Мастерсон му предстояло да намери пряка връзка с четвъртия излекуван пациент — жената на йордански преводач, който две години работил в ООН, но мароканският дипломат напълно би могъл да се срещне в обществото с тази двойка, ако това не е станало по служба. Жената отказала да разговаря с Мастерсон, а момичето Томасси и цялото й семейство загинали, когато селото им в буквален смисъл потънало в земята по време на земетресение.