Да се проследи придвижването на излекуваните по територията на Мароко се оказало много по-сложно, тъй като интервала между всеки две пътувания бил повече от година. Макар всички главни градове на Северна Африка в една или друга степен да били станали космополитични, погледнато по-задълбочено, не би трябвало да се говори за някакъв ред на техните посещения. Двама от четиримата посетили Маракеш, а всички прекарали по една нощ в Рабат. Системата за резервиране на места и плащания по кредитни карти съществувала в хотелите в електронен вид, следователно всички тези сведения можело да се получат по нелегален път и да се анализират. Във вътрешните части на страната всички записи обикновено се извършвали ръчно, ако изобщо се правели. Мастерсон продал още една част от своето състояние и агентите му се насочили към пустинята и тамошните села, в търсене на информация. Времето на сравнителното му благополучие явно свършвало. Той бил стигнал на границата на отчаянието и вече мислел за самоубийство, когато накрая получил съобщение, обещаващо надежда.
Всичките четирима посетили едно и също затънтено село в южната част на страната.
Бавно придвижвайки се в глъбината на селището, Мастерсон срещаше различни минувачи. Повечето от тях му хвърляха безразлични погледи, а няколко яростно го заплашиха с юмруци зад облаците прах, вдигнати от джипа. Тувареш представляваше затънтено селище, чиито обитатели едва свързваха двата края. Жителите му се прехранваха от оскъден урожай или продаваха изделия на груби занаяти. Агентите му бяха съобщили, че тук нямат собствена полиция. Ако все пак имаше нужда от нейни представители, те можеха да бъдат повикани по радиото, което изобщо не гарантираше, че ще пристигнат. Градчето не притежаваше болница, в истинския смисъл на тази дума, а само лечебница с единствен лекар, също местен жител, който бе учил в Европа, но беше отказал предлаганото му място в Рабат и се бе завърнал в родното си място.
Мастерсон направи обиколка на селото и стигна до хълма. След като си състави обща представа за местността, той се върна обратно към малкото открито плато и остави Ленд Ровъра на показ, над пазарния площад. Заключи вратите му, включи сигнализацията и електронните „пазачи“ и след като се убеди, че наблюдаващите го деца са видели действията му, пъхна пистолета в джоба на сетрето си.
Пазарът сам по себе си представляваше источник за изучаване на контрасти. Пъстрите му редове сякаш бяха слезли от екрана на стар филм: собствениците на търговските палатки хвалеха ярки материи, резбовани предмети, глинени гърнета и различни храни. Някои от търговците изглеждаха напълно традиционно, сякаш се бяха пренесли тук от далечните векове. Други притежаваха съвсем съвременен вид. Около някои бръмчаха или съскаха портативни електрогенератори, там покупателите можеха да избират електронни игри, западни пиратски видео-касети или музикални компакт-дискове. Дори можеше да се влезе в интернет, за да се видят порно-сайтове.
За да премине през пазара, му бяха необходими само няколко минути, но Мастерсон не забеляза нищо интересно. Той се опита да поговори на арабски с девойка, която или не го разбра, или беше твърде срамежлива, за да му отговори. След това купи плодове от един от търговците, които го зяпаха и криволичеха около него, без да скриват любопитството си.
— Няма ли да ми подскажете, къде мога да намеря доктор Масуд? — попита той бавно изговаряйки думите.
Слабият, но с напълно здрав вид търговец на средни години му кимна и поясни:
— През две улици, след авто-ремонтната работилница, господине — отвърна той на сносен френски, явно сбъркал националността на Мастерсон. — Над вратата му има червен полумесец.
Чужденецът му благодари и се върна към Ленд Ровъра, който слава богу не бе пипнат от никого, макар че около него вече седяха и стояха половин дузина деца. Той изведнъж съобрази, че никой досега не го бе молил за милостиня, което беше крайно необичайно. Те го наблюдаваха как изключва полето за охрана и когато джипът си тръгна, не показаха нито удоволствие, нито разочарование.
Намери лекаря без никаква трудност. Лечебницата се намираше на края на селото и бе долепена до същия хълм, който по-рано му преграждаше пътя. Тя не изглеждаше в по-добро състояние от селските къщички, но това все още не говореше нищо. Покривът й създаваше впечатлението на нов и здрав, съвременните рамки на прозорците се намираха в добро състояние, в металната барака мирно мъркаше генератор. Но измазаните с мазилка стени тук-таме бяха олющени, а занемарените им петна отдалеч наподобяваха буреносни облаци. Над вратата имаше електрическа крушка, а през тънките завеси проникваше ярката светлина на вътрешността.