Стените бяха метални, край тях бяха наредени множество прибори и екрани, но нито един от тях, доколкото Мастерсон можеше да отсъди, не работеше. На различни места се забелязваха причудливи знаци, но му се стори, че не са на арабски език.
— Какво е това? — не знаеше той кого от двамата пита, но му отговори Масуд:
— Пришълец от друг свят.
— Дяволска летяща чиния!
Масуд се начумери.
— Бих казал, че по-скоро е летящ кренвирш, макар да не можем да го твърдим с увереност. По-голямата част от предните отделения са пострадали при аварията и са отишли под земята. Само задните части на кораба са цели.
Мастерсон внезапно усети огромно удовлетворение.
— И вие сте открили тук нещо, което помага на хората ли?
— По-добре сам да огледате Изцелителя. Последвайте Ралия, моля.
Проходът към следващото отделение бе изкривен от удара, но останалата му част не беше пострадала. Те вървяха, докато попаднаха в ново помещение. Навярно то някога беше имало врата или люк, но сега от тях не бе останала и следа. Те влязоха в някакво просторно, почти кръгло помещение и Мастерсон видя, че в противоположния му край нещо мърда. Беше живо.
То приличаше на хибрид между паяк и октопод и достигаше огромни размери — тялото му заемаше една трета от вътрешната стена. Отгоре, близо до тавана се забелязваше, подобно на луковица формирование, покрито с тъмни петна, които може би бяха някакви осезаеми органи. Изпод мантията се простираха пихтиести израстъци, които закриваха значителна част от стената, а десетки тънки крачета или пипала се движеха бързо назад-напред по продължение на тялото, изпълнявайки загадъчни манипулации. Част от стената беше разрушена и се бе превърнала широка грозна усмивка; грапавите израстъци се извиваха, потъваха в това направление и подобно на корени изчезваха в трамбованата земя.
— Какво прави? — попита Мастерсон, който като хипнотизиран следеше за непрекъснатите му движения.
— Целителят лекува себе си — отдръпна се Масуд от него, но оръжието, което държеше, продължаваше да е насочено към чужденеца. — Пред вас е най-съкровената тайна на нашия народ.
— Не разбирам.
— Целителят единствен е оцелял, а може е бил и единствен пасажер. Даже не съм уверен дали притежава разум, в нашето, човешко разбиране за интелект. Възможно е той да е корабен лекар или просто организирана машина, създадена за избавление от недъзи — повдигна Масуд рамене. — Няма значение. Много поколения жители на Тувареш са държали присъствието му в тайна. От тялото му получаваме особена течност. Наричаме я „Сълзите на Целителя“ и я използваме за медицински цели. Тя помага при инфекциозни заболявания и травми.
Мастерсон кимна.
— Мога да ви заплатя повече от достатъчно. Толкова, че да стигне за цялото село.
Масуд разтърси глава и ръката му, която държеше пистолета също се разтресе.
— Ако жителите на Тувареш забогатеят внезапно, ще възникнат въпроси. Ще дойдат други хора и в края на краищата те ще разкрият тайната ни и ще отнесат Целителя. Ако властите в Рабат знаеха за това — посочи той пулсиращото тяло на извънземния, — как мислите, щяха ли да ни позволят да го задържим при себе си? Той е велик подарък от Аллах на жителите на Тувареш, а ние го пазим и почитаме.
— Тогава да се върнем към сделката: живот в замяна на живот. Моят срещу този на Алина.
Дишането на Ралия наподобяваше съскане, а гласът на Масуд прозвуча много тъжно:
— Вече казах, че не съм в състояние да помогна. Сълзите могат да продължат съществуването ви за известно време, но няма да излекуват рака. За това са нужни Обятията.
Гласът на Масуд трепна и Мастерсон разбра, че той се разкайва за излишната си откровеност. Беше имал възможността да размени живота на момичето срещу „Сълзите на Целителя“.
— Доктор Масуд, зная че лекувате болестта на Гластонбери.
— Не можете ли да дойдете след шест месеца? — прозвуча уморено гласът на лекаря.
— До това време няма да ме има и вие го знаете.
— Да, безсилен съм да попреча на процеса.
Масуд се приближи до извънземният. Мастерсон го последва, потискайки вълната на отвращение, която го обзе след подробното разглеждане на това същество. Докторът посочи вдлъбнатината, хлътнала в стената на кораба. Пулсиращата, капеща плът на извънземното се разрасна и след като покри една трета от нея, промени структурата си, която стана влакнеста, почти подобна на тъкан.
— Какво е това? — попита Мастерсон.
— Ние го наричаме „Обятията“. Само най-безнадеждно болните получават този дар. Поставят ги в тях за една нощ, телата им се сливат с Целителя и на сутринта стават съвсем здрави.