— Кажете на директора, че ще бъда в кабинета си, когато реши, че има време да му докладвам.
Р. Саймънс Рийд протегна ръка към нещо до бюрото си, вдигна малка картонена кутия без капак и я плъзна по плота към нея. Сорая погледна вътре и едва не се задави. Там, акуратно подредени, бяха всичките й лични вещи, които беше държала в кабинета си.
— Мога само да повторя това, което ти сам ми каза. — Супаруита се изправи, а с него и Борн.
— Значи дори тогава съм се интересувал от Ноа Перлис. — Не го каза като въпрос и балийският шаман не го прие като такъв. — Но защо? И каква е била връзката му с Холи Мари Моро?
— Каквато и да е истината за това — рече Супаруита, — изглежда вероятно да са се срещали в Лондон.
— А какво ще кажеш за странния надпис от вътрешната страна на пръстена?
— Преди време ти ми го показа с надеждата, че бих могъл да помогна. Нямам представа какво означава.
— Не е на никой от съвременните езици — рече Борн, който продължаваше да се рови в паметта си за повече подробности.
Супаруита пристъпи към него и сниши глас почти до шепот. Въпреки това думите му стигнаха до съзнанието на Борн като ужилване от оса.
— Както казах, ти си роден през декември, месецът на Сива. — Той произнесе името на бога Шива така, както го произнасят всички балийци. — Освен това си роден в деня на Сива, последния ден от месеца, което означава едновременно край и начало. Разбираш ли? Предопределен си да умреш и да се родиш отново.
— Вече го сторих преди осем месеца, когато Аркадин стреля в мен.
Супаруита мрачно кимна.
— Ако не ти бях дал извлек от възкресяваща лилия, беше много вероятно да умреш от онази рана.
— Ти ме спаси — рече Борн. — Защо?
Супаруита отново го възнагради с една от хилядаватовите си усмивки.
— Ти и аз сме свързани. — Той сви рамене. — Кой би могъл да каже как и защо?
Борн, който трябваше да се насочи към по-практически въпроси, каза:
— Отвън има двама. Проверих, преди да вляза.
— И въпреки това ги доведе тук.
Сега беше ред на Борн да се усмихне. Сниши още повече глас.
— Всичко е част от плана, приятелю.
Супаруита вдигна ръка.
— Преди да изпълниш плана си, има нещо, което трябва да знаеш, и нещо, на което трябва да те науча.
Направи доста дълга пауза, за да може Борн да се запита какво има предвид. Той познаваше шамана достатъчно добре и разбираше, когато предстои да обсъждат нещо сериозно. Беше виждал това изражение малко преди Супаруита да му даде отварата от възкресяваща лилия в същата тази стая преди няколко месеца.
— Чуй ме. — Сега шаманът не се усмихваше. — До една година ти ще умреш. Ще трябва да умреш, за да спасиш тези около теб, всички, които обичаш и за които те е грижа.
Въпреки цялата подготовка и умението да запазва самообладание Борн усети как през тялото му премина студена вълна. Едно е да се излагаш на риск, отново и отново да се надлъгваш със смъртта, често пъти на косъм от нея, а съвсем друго да ти кажат без заобикалки, че имаш по-малко от година да живееш. От друга страна, той можеше да предпочете да се изсмее — в края на краищата беше западняк, а в света имаше толкова много вярвания, че можеше лесно да се пренебрегнат 99 процента от тях. Въпреки това, докато се вглеждаше в очите на Супаруита, виждаше в тях истината. И преди необикновените способности на шамана му бяха помагали да види бъдещето, или поне своето бъдеще. „Ти и аз сме свързани.“ Веднъж вече беше спасил живота на Борн и сега би било глупаво да се съмнява в него.
— Знаеш ли как ще стане и кога?
Супаруита поклати глава.
— Нещата не стават така. Моите мигновени прозрения в бъдещето са като пробуждане от сън, изпълнени са с цветове и знамения, но в тях няма образи, подробности и яснота.
— Веднъж ми каза, че Сива ще бди над мен.
— Вярно. — Усмивката се върна на лицето на Супаруита и той въведе Борн в друга стая, пълна със сенки и миризма на тамян. — Следващите няколко часа ще бъдат показателни за помощта му.
Валери Заполски, личната секретарка на Рори Дол, донесе собственоръчно съобщението на директора на ЦРУ, защото, както каза, шефът й не е искал да повери новината на една компютърна система, дори толкова добре защитена от проникване на хакери като тази на ЦРУ.
— Защо Дол сам не донесе това? — попита намръщен Данзигер, без да вдигне очи от бюрото.
— Директорът на операциите е зает с друга работа — каза Валери. — Временно.