Чуваше само тихото плискане на водата, когато моторницата застана успоредно на яхтата. Един от екипажа хвърли въжена стълба, а друг отиде при лебедката. През това време други двама мъже от екипажа изтеглиха товара от долната палуба. Беренгария й беше обяснила подробно цялата процедура. В мрежата беше поставен сандък, който спуснаха с лебедката в лодката, за да може Аркадин да провери съдържанието му.
Докато ставаше това, Мойра се беше надвесила през перилата и се взираше в хората в моторницата. Погледна първо към Сорая, която зяпна от изненада.
„Какво е това, по дяволите?“ — казваше немият й въпрос към Мойра, която едва се сдържа да не се засмее. И двете реагираха по един и същ начин, когато се видяха.
В този миг Аркадин забеляза Мойра. Намръщи се, изкачи се по стълбата. Веднага след като се прехвърли през борда на яхтата, извади 9-милиметров глок и го насочи към корема й.
— Коя, по дяволите, си ти? — попита той. — И какво правиш на яхтата ми?
— Тази яхта не е твоя, тя принадлежи на Беренгария — отвърна на испански Мойра.
Аркадин присви очи.
— Ти също ли принадлежиш на Беренгария?
— Не принадлежа на никого — каза Мойра. — Обаче се грижа за нейните интереси. — Беше мислила върху възможните отговори на въпросите му през цялото пътуване нагоре по крайбрежието на Мексико. Всичко се беше свело до следното: първо, че Аркадин е мъж, и, второ, че е опасен престъпник.
— Типично за жена да изпрати жена — рече Аркадин със същото презрение както Роберто Корелос.
— Беренгария е убедена, че ти вече й нямаш доверие.
— Това е вярно.
— Може би и тя вече ти няма доверие.
Аркадин я погледна мрачно, но не каза нищо.
— Това положение е лошо — призна Мойра. — Така не се прави бизнес.
— И как жената, на която ти не принадлежиш, предлага да продължим нататък?
— За начало можеш да свалиш пистолета — рече Мойра.
През това време Сорая се беше качила по стълбата и сега се показа, прехвърляйки се през перилата на яхтата. Изглежда, схвана веднага ситуацията, докато гледаше ту Мойра, ту Аркадин.
— Майната ти — рече Аркадин. — Майната й и на Беренгария, че те е изпратила.
— Ако беше изпратила мъж, имаше голяма вероятност двамата да се избиете.
— Сигурно аз щях да го убия — рече Аркадин.
— Значи не е било разумно да изпраща мъж.
Аркадин изсумтя.
— Мама му стара, не се намираме в кухнята. — Той я погледна с недоумение. — Та ти дори не си въоръжена.
— Затова няма да ме застреляш — каза Мойра. — По тази причина ще поискаш да чуеш какво ще кажа, когато започнем да преговаряме и аз предложа начин да продължим напред без взаимни подозрения.
Аркадин я гледаше така, както ястреб гледа врабче. Може би вече не я считаше за заплаха, а може би се беше замислил върху това, което бе казала. Важното беше, че свали пистолета и го пъхна отзад на кръста си.
Мойра погледна въпросително Сорая.
— Обаче няма да говоря, няма да преговарям и няма да предлагам пред непознати. Беренгария ми каза за теб и човека, който се грижи за моторницата ти, Ел Хералдо, но сега тук виждам тази жена. Не обичам изненадите.
— Аз също — Аркадин извърна глава към Сорая. — Това е нов партньор на изпитателен срок. Ако не ми върши работа, ще й направя една дупка в тила.
— Просто така?
Аркадин отиде при Сорая и насочи палец и показалец към черепа й, като че ли бяха пистолет.
— Бум! — После се обърна с най-чаровната си усмивка и рече: — Затова казвай каквото имаш да казваш.
— Стават прекалено много партньори — каза рязко Мойра.
Известно време Аркадин мълча.
— Ако питаш мен — рече накрая, — партньорите изобщо не ме интересуват. — Той сви рамене. — За съжаление те са част от бизнеса. Обаче ако Беренгария иска да се откаже…
— Ние мислим повече за Корелос.
— Тя му е любовница.
— Това е бизнес — каза Мойра. — Това, което е направила с Корелос, е било да има мир между двамата. — Сега тя сви рамене. — Какво друго по-добро оръжие има Беренгария на разположение?
Аркадин като че ли я погледна в нова светлина.
— Корелос е много силен.
— Той е в затвора.
— Съмнявам се, че ще остане още дълго там.
— Тъкмо затова трябва да го ударим сега — каза Мойра.