— Да го ударим?
— Да го убием, да го ликвидираме, наречи го както искаш.
Аркадин замълча за момент, а после избухна в смях.
— Откъде, по дяволите, те намери Беренгария?
Мойра погледна към Сорая и не съвсем без основание си каза: „По същия начин, по който ти си намерил новия си партньор.“
— Защо го е направила? — Професор Атъртън се беше хванал с ръце за главата. — Защо Трейси ще каже на някого, че е имала брат?
— Особено след като това ще я накара да се чувства задължена на Аркадин — добави Криси.
— Не само че е казала на Аркадин за него — обади се Борн. — А е измислила и сложна лъжа, че бил жив и потънал в дългове. Като че ли е искала Аркадин да я държи с нещо.
Криси поклати глава.
— Но в това няма никаква логика.
Имало е, ако е била изпратена да се сближи с Аркадин. Например да докладва за сделките му и за това къде се намира, си каза Борн. Обаче нямаше намерение да изказва предположенията си пред тези хора.
— Този въпрос може да почака — рече той. — След изстрелите в гората трябва да се махнем оттук. — Обърна се към професор Атъртън: — Аз ще нося Маркс, вие можете ли да вървите сам?
Старият човек кимна.
— Ще ти помагам, татко — рече Криси.
— Погрижи се за дъщеря си — каза сухо той. — Сам ще се оправя.
Криси прибра медикаментите в аптечката и тръгна с нея към входната врата, хванала Скарлет за ръка. Борн вдигна Маркс и го метна на рамото си.
— Да тръгваме — каза той и пропусна професора пред себе си.
Криси го отведе до колата му, която беше паркирана отзад. Борн сложи Маркс в наетата кола, която по чудо не беше засегната. Криси докара колата на баща си отпред и Скарлет се качи в нея.
Борн се приближи.
— Какво ще правим сега? — попита го тя.
— Върни се отново към досегашния си живот.
— Моят живот ли? — Тя тъжно се засмя. — Моят живот… т.е. моят семеен живот… никога няма да бъде същият.
— Може би ще е за по-добро.
Тя кимна.
— Все пак, извинявай.
— Не се извинявай. — Тя леко се усмихна. — За кратко бях Трейси и сега знам, че никога няма да искам да съм като нея, а си мислех, че искам. — Тя сложи за миг ръката си върху неговата. — Добре е, че те е срещнала. Направил си я щастлива.
— За една-две нощи.
— Повече, отколкото се случва на някои през целия им живот. — Тя отдръпна ръката си. — Трейси избра живота си, а той нея.
Борн кимна. Извърна се и надникна в колата й. Когато почука по стъклото, Скарлет отвори прозореца. Той постави нещо в дланта й и затвори пръстите й върху него.
— Това си е само между нас — каза Борн. — Не го поглеждай, докато не се прибереш вкъщи и останеш сама.
Тя тържествено кимна.
— Хайде да тръгваме — каза Криси, без да погледне повече Борн.
Скарлет вдигна прозореца. Каза нещо, което Борн не можа да чуе. Той сложи дланта си върху стъклото. От другата страна Скарлет постави своята върху неговата.
Маркс беше оставил ключа в стартера и Борн запали двигателя.
Шумът и друсането, докато изкара колата от алеята на пътя, извадиха Маркс от вцепенението.
— Къде съм, дявол да го вземе? — изруга с дрезгав глас той.
— На път за Лондон.
Маркс кимна като пиян, който се мъчи да се върне към действителността.
— Мамка му, кракът ме боли.
— Раниха те, загуби доста кръв, но сега си добре.
— Аха. — После изражението му рязко се промени и през тялото му преминаха тръпки, когато го връхлетяха спомените за последните събития. Обърна се към Борн: — Виж какво, съжалявам. Постъпих като лайно.
Борн премълча и продължи да кара.
— Бях изпратен да те намеря.
— Предположих.
Маркс разтърка очи, опитвайки се да изчисти главата си като от паяжина.
— Сега работя за „Тредстоун“.
Борн отби колата встрани от пътя.
— Откога е възстановена „Тредстоун“?
— Откакто Уилърд намери кой да го подкрепи.
— И кой е той?
— Оливър Лис.
Борн се изсмя.
— Горкият Уилърд. От трън, та на глог.
— Точно така — рече мрачно Маркс. — Цялата работа е абсолютно прецакване.
— И ти си част от него.
Маркс въздъхна.
— Всъщност се надявам да бъда част от решението.
— Така ли? И как ще стане това?
— Лис иска нещо, което имаш… един пръстен.