Маркс сви рамене, сякаш да покаже, че не вижда какво значение има това.
Но то означаваше много за Борн, който съзираше в разсъжденията на Уилърд някакъв план. Изведнъж изтръпна. Ами ако Сорая не беше единствената жена, вербувана от „Тредстоун“, за да държи под око нейния първи възпитаник? Дали пък Трейси също не беше работила за „Тредстоун“? Всичко се връзваше. Единствената причина да излъже и съзнателно да се постави в зависимост от Аркадин беше той да я наеме и да я държи близко до себе си, което й е позволявало да предава информация както за местонахождението му, така и за неговия бизнес. Гениален план, работил успешно до момента, в който Трейси беше убита в Хартум. След това Аркадин отново изчезна. Уилърд търсеше начин да възстанови контакта си с него, затова беше прибягнал до тази стара тактика на „Тредстоун“. Аркадин използваше жените като салфетки. Те бяха последните хора, за които би заподозрял, че го шпионират.
— Доколкото разбирам, Сорая го е намерила.
— Тя е с него в Сонора и знае какво да прави — отвърна Маркс. — Мислиш ли, че ще успее да го отведе в Тинерир?
— Не — каза Борн. — Но аз мога.
— Как?
Той се усмихна, спомнил си началото на бележника на Ноа Перлис.
— Ще трябва да й предам информацията. Тя ще знае какво да прави с нея.
Навлязоха в покрайнините на Лондон. При следващия изход Борн излезе от магистралата и спря в една странична улица. Маркс му подаде смартфона си и му продиктува номера на Сорая. Борн го набра, после натисна клавиша за SMS, написа текста и го изпрати. Върна смартфона на Маркс и отново подкара колата.
— Не знам как е станало — рече той, — но „Северий Домна“ командват Уилърд и „Тредстоун“.
— Какво те кара да твърдиш това?
— Джалал Есай е амазих. Произхожда от Високите Атласки планини.
— Куарзазате.
— От кого получава заповеди Уилърд, от Есай или от „Северий Домна“?
— За момента това няма значение — отговори Борн. — Аз бих заложил на „Северий Домна“. Съмнявам се, че Есай е в състояние да накара Министерството на правосъдието да арестува Лис.
— Защото Есай е скъсал със „Северий Домна“ ли?
Борн кимна.
— Което прави ситуацията още по-интересна. — Той зави наляво, а после надясно. Движеха се по улица със спретнати бели къщи в стил крал Джордж от двете страни. Един скай териер, старателно душейки следите, водеше господаря си по тротоара. Докторът живееше през три къщи. — Не се случва често противниците ми да се хванат за гушите.
— Доколкото разбирам, каниш се да отидеш в Тинерир въпреки опасността. Едва ли си стигнал лесно до това решение.
— Ти също си изправен пред трудно решение — каза Борн. — Ако искаш да останеш в този бизнес, Питър, ще трябва да се върнеш във Вашингтон и да се погрижиш за Уилърд. В противен случай по един или друг начин накрая той ще унищожи и теб, и Сорая.
24
Фредерик Уилърд знаеше за „Белите рицари“. Знаеше го от известно време, откакто беше започнал да прави собствено досие на министъра на отбраната Бъд Холидей. Той притежаваше онази арогантност, която твърде често става причина високопоставени мъже като него да паднат в калта като най-обикновени ратаи, изкарващи с мъчителен труд прехраната си. Мъже като Холидей така свикваха с могъществото си, че започваха да си мислят, че са над закона.
Уилърд беше станал свидетел на срещите на Бъд Холидей с господина от близкоизточен произход, за когото по-късно научи, че се казва Джалал Есай. Когато се срещна с Бенджамин Ел-Ариан, вече разполагаше с тази информация. Не знаеше дали Ел-Ариан е осведомен за връзката им, но нямаше намерение да му казва. Някои сведения трябва да се споделят само с подходящия човек.
А този човек се беше появил тъкмо навреме, ограден от телохранителите си като римски император.
М. Еръл Данзигер се приближи до мястото, където седеше Уилърд, и се вмъкна в старото сепаре. Петната и драскотините по тапицерията от изкуствена кожа показваха, че тук бяха седели клиенти в продължение на десетилетия.
— Това си е направо клоака — каза Данзигер. Приличаше на човек, който иска да надене презерватив върху цялото си тяло. — Паднал си много ниско, откакто ни напусна.
Седяха в един от много старите снекбарове встрани от магистралите, които свързваха Вашингтон с Вирджиния. Посещаваха ги само пияндета над определена възраст, с увредени черни дробове. Всички останали ги отбягваха заради отблъскващия вид. Заведението вонеше на вкисната бира и на остаряло с месеци олио за пържене. Беше невъзможно да се каже в какъв цвят бяха боядисани стените му. От един стар мюзикбокс звучаха изпълнения на Уили Нелсън и Джон Мелънкемп, но никой не танцуваше, а и не слушаше, ако се съдеше по лицата на посетителите. Някой в дъното на бара изохка.