Около голяма правоъгълна маса бяха насядали дванадесет мъже. Дакаев седеше начело на масата. Тъй като беше шеф на дирекция, щеше да е по-ценен жив, отколкото мъртъв. Карпов блъсна първата къртица в масата. Всички, с изключение на Дакаев, отдръпнаха столовете си колкото може по-далеч. Самият Дакаев остана в положението, в което беше, когато Карпов нахълта вътре, с ръце опрени върху масата. За разлика от Лемтов не изрази възмущение, нито се смути. Карпов разбра, че Дакаев беше напълно наясно какво става.
Това трябваше да се промени. Карпов помъкна първата къртица покрай масата, като събаряше листове, писалки и чаши с вода, докато го изправи пред Дакаев. После се вгледа в очите му и притисна дулото на пистолета си в тила на първата къртица.
— Моля ви — каза жертвата му и се напика в гащите.
Карпов натисна спусъка. Главата на първата къртица се блъсна в масата, подскочи веднъж и падна сред локва от собствената му кръв. Капки кръв опръскаха костюма, ризата, вратовръзката и гладко избръснатото лице на Дакаев.
Карпов го подкани с пистолета си.
— Стани!
Дакаев се изправи.
— И мен ли ще застреляш?
— Може би. — Карпов го сграбчи за вратовръзката. — Зависи изцяло от теб.
— Разбирам — рече Дакаев. — Искам имунитет.
— Имунитет ли? Ще ти дам аз един имунитет. — Карпов го удари по главата с дулото на пистолета.
Дакаев политна настрани и се блъсна в един силовак, който седеше парализиран от ужас в стола си. Карпов се наведе над Дакаев, който лежеше подпрян на стената.
— Ще ми кажеш всичко, което знаеш за работата си и хората, с които имаш връзка — имена, места, дати, абсолютно всичко, независимо колко незначително може да изглежда, — а после ще реша какво да правя с теб.
Той изправи Дакаев на крака.
— Останалите продължавайте да си гледате проклетата работа.
Навън в коридора го посрещна мъртва тишина. Всички стояха като дървени войници, не помръдваха, страхувайки се дори да дишат. Полковник Лемтов не посмя да срещне погледа му, когато Карпов отведе окървавения Дакаев при асансьорите.
Спуснаха се надолу покрай приземния етаж до дъното на сградата, където бяха арестантските килии, направо изсечени в голите скали. Тук беше студено и влажно. Стражите носеха дебели палта и кожени ушанки, като че ли беше посред зима. Когато някой заговореше, от устата му излизаха облачета бяла пара.
Карпов отведе Дакаев до последната килия от лявата страна на коридора. В нея имаше метален стол, захванат с болтове направо за голия бетонен под, мивка от неръждаема стомана, тоалетна от същия материал и покрита с тънък дюшек дъска, закрепена за едната стена. Под стола имаше голям отводнителен канал.
— Тук има всичко, каквото е нужно — каза Карпов и блъсна Дакаев да седне на стола. — Признавам, че са малко поръждясали, но съм сигурен, че за теб това няма значение.
— Тази мелодрама не беше нужна — каза Дакаев. — Не съм верен на никого и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.
— Не се съмнявам в това. — Карпов пусна да тече водата в умивалника. — От друга страна, когато някой сам казва, че не е верен на никого, едва ли може да му се вярва, че ще ти каже истината.
— Но аз…
Карпов пъхна дулото на пистолета в устата му.
— Чуй ме, приятел. Човек, който не е верен на нищо и на никого, е недостоен да живее. Преди да чуя твоите признания, ще ти покажа цената на верността. Когато излезеш оттук, освен ако не е с краката напред, ти ще бъдеш лоялен служител на ФСБ-2. Хора като Маслов никога повече няма да могат да те изкушат. Ще бъдеш неподкупен.
Карпов събори с ритник Дакаев от стола и той коленичи на пода. Сграбчи го за яката, наведе главата му над умивалника, пълен с леденостудена вода.
— А сега да започваме — каза той и потопи главата на Дакаев под водата.
Сорая наблюдаваше как Аркадин танцува с Мойра с явното намерение да я накара да ревнува. Бяха в един от нощните барове на Пуерто Пенаско, пълен с бачкатори, които работеха на смени в така наречените макиладорас26. От мюзикбокса, който светеше със зловеща бледа светлина, подобно на странно НЛО от „Близки срещи от третия вид“, се носеше тъжна мексиканска песен ранчера в съпровод на китара.
26
Американски предприятия близо до границата между САЩ и Мексико, използващи по-евтиния труд на мексиканските работници. — Бел.прев.