Преди още да донесат текилата, Аркадин хвана Мойра за ръка и я помъкна към дансинга, където за пръв път през тази нощ имаше достатъчно място. Притисна я плътно до себе си, докато се поклащаха под звуците на мелодия, изпълнявана от Бърт Бахарах.
— Голяма тарикатка си — рече той и се усмихна като акула.
— Не се става лесно такава — отвърна тя.
Той се засмя.
— Мога само да си го представя.
— Не си прави труда.
Той я завъртя.
— В Южна Америка само си губиш времето. Трябва да дойдеш да работиш за мен.
— Преди да организирам убийството на Корелос ли?
— Нека това да е последната ти задача. — Той завря нос във врата й и вдъхна дълбоко. — Как ще го направиш?
— Мисля, че каза да не говорим за бизнес.
— Само за малко по този въпрос, а после ще се забавляваме, кълна се.
— Корелос си пада по жени. Имам връзка с доставчика му. Има ли друг момент, в който един мъж да е по-уязвим, освен след секс? Ще намеря някоя, която е добра с ножа.
Аркадин притисна по-плътно бедрата й към себе си.
— Това ми харесва. Организирай го веднага.
— Искам бонус.
Той притисна устни във врата й и облиза потта.
— Ще ти дам всичко, което поискаш.
— Тогава съм твоя.
Мобилният телефон на Карпов иззвъня, докато той препрограмираше къртицата на Дмитрий Маслов. Дакаев се давеше, или по-точно мислеше, че се дави, което в крайна сметка беше и целта. Десет минути по-късно, когато отново беше седнал в стола от неръждаема стомана и Карпов наливаше чай в една чаша, джиесемът иззвъня отново. Този път той отговори. От другия край на линията се чу познат глас.
— Джейсън! — извика Карпов. — Колко се радвам да те чуя.
— Зает ли си?
Карпов погледна към отпусналия глава на гърдите си Дакаев. Изобщо не приличаше на човек, а това също беше целта. Не можеш да създадеш нещо ново, без да унищожиш това, което е било преди.
— Зает ли? Да, но не и за теб. С какво мога да ти помогна?
— Предполагам, че познаваш Вячеслав Озеров — помощника на Дмитрий Маслов.
— Правилно предполагаш.
— Можеш ли да намериш начин да го накараш да отиде до едно място?
— Ако имаш предвид някъде като в ада, да, мога.
Борн се засмя.
— Имах предвид нещо не чак толкова фатално. Някое място, да речем в Мароко.
Карпов отпи глътка чай, който отчаяно се нуждаеше от захар.
— Мога ли да попитам защо искаш Озеров да отиде в Мароко?
— Като примамка, Борис. Възнамерявам да пипна Аркадин.
Карпов си спомни пребиваването си в Сонора, сделката си с Аркадин и го прибави в списъка на президента Имов и Виктор Черкезов. Беше обещал на Аркадин да му даде възможност да си отмъсти на Озеров, но майната му. „Твърде стар съм и твърде проклет да съм задължен прекалено много на толкова опасни хора — помисли си той. — Един по-малко е стъпка към отърваването от всичките.“
После погледна към Дакаев, връзката с Дмитрий Маслов и следователно и с Вячеслав Озеров. След това, което току-що му беше минало през главата, Карпов не се съмняваше, че човекът с готовност щеше да направи всичко, което му каже.
— Разкажи ми подробно какво искаш да бъде направено. — Докато го слушаше, Карпов доволен се усмихна. Когато Борн свърши, той се засмя: — Джейсън, приятелю, какво не бих направил за теб!
Малко след като слънцето изгря, всички бяха толкова потни, че им се прииска да влязат във водата. В манастира Аркадин даде на Мойра и Сорая фланелки с къси ръкави, които им бяха прекалено големи. Той беше по шорти за сърф, които му стигаха до коленете. Тялото му от кръста нагоре и ръцете бяха направо музей за татуировки и ако се тълкуваха правилно, проследяваха кариерата му в групировката.
Тримата нагазиха във водата, теглени навътре и блъскани назад от вълните, които връхлитаха върху златистия пясък. Небето беше все още розово, тук–там избледняващо до цвят на масло. Чайките кръжаха над главите им, а по краката и глезените ги пощипваха дребни рибки. Водата се надигаше срещу тях и ги блъсваше в лицата, а те се смееха като деца от радост, че са ги оставили да си играят на воля в океана.
След като премина отвъд линията на прибоя, на Мойра й се стори странно, че Аркадин продължаваше да се гмурка, за да търси мидени черупки, вместо да гледа гърдите й, които прозираха през мократа фланелка, особено след начина, по който беше танцувал с нея в бара. От кодирания разговор със Сорая беше успяла да научи твърде малко за задачата й, преди Аркадин да ги прекъсне с тъпия си виц.