Докато той продължаваше да търси черупки, тя тръгна след Сорая, за да види дали ще могат да разговарят за малко. Гмурна се в една идваща насреща й вълна и заплува към мястото, където Сорая се беше отпуснала във водата по гръб, но нещо я хвана за глезена и я дръпна назад.
Изви рязко тялото си и погледна назад. Аркадин я държеше. Блъсна го с длани в гърдите, но той не помръдна и я придърпа още по-близо до себе си. Мойра се изхвърли над водата и се озова лице в лице с него.
— Какво си мислиш, че правиш? — каза тя, изтривайки водата от лицето си. — Така не мога да се изправя.
Той веднага я пусна.
— Вече ми стига и съм гладен.
Мойра се обърна и извика на Сорая, която престана да се носи по гръб, обърна се и заплува.
— Отиваме на закуска — каза Мойра.
Двете жени тръгнаха през вълните, а Аркадин вървеше непосредствено зад тях. Стигнаха линията на най-високия прибой. Пред тях се виждаха хълмчета сух пясък, когато Аркадин рязко се наведе. С острия ръб на черупката сряза сухожилията зад лявото коляно на Мойра.
25
Селцето Уитни в Оксфордшир се намираше на дванадесет мили западно от Оксфорд, на брега на река Уиндръш. Тук липсваха само хобити и орки28.
Борн потегли от Лондон с кола под наем. Следобедът беше хладен и сух, а слънцето пробиваше от време на време през носещите се по небето облаци. Не беше излъгал Питър Маркс. Смяташе на всяка цена да отиде в Тинерир. Но първо трябваше да свърши нещо.
Базил Бейсуотър живееше в къщичка със сламен покрив, точно като в романа на Толкин. Тя беше със странни кръгли прозорци и с цветни лехи покрай покритата с бял чакъл алея за коли, която водеше към входната врата. Вратата беше дървена и масивна с чукче във формата на лъвска глава в центъра. Борн го използва.
След няколко секунди един мъж, доста по-млад, отколкото очакваше, отвори вратата.
— Да? С какво мога да ви помогна? — Имаше дълга коса, сресана право назад от широкото му чело, черни, внимателни очи и масивна брадичка.
— Търся Базил Бейсуотър — каза Борн.
— Той е пред вас.
— Не мисля така — рече Борн.
— О, вероятно имате предвид професор Базил Бейсуотър. Съжалявам, но преди три години баща ми почина.
Мойра изкрещя, когато кръвта й оцвети водата като изхвърлена на плиткото медуза. Аркадин я прихвана, щом тя залитна.
— Боже господи, какво направи? — извика Сорая.
Мойра продължи да крещи, прегъна се надве и се хвана за левия крак.
За момент Аркадин не обърна внимание на Сорая и оголи зъбите си срещу Мойра.
— Наистина ли помисли, че не те познах?
Мойра усети студенина в стомаха.
— Какво искаш да кажеш?
— Видях те в Бали. Ти беше с Борн.
Тя мислено си представи бягството през село Тенганан, когато Борн беше улучен от снайперист, скрит в гората.
Отвори широко очи.
— Да, аз бях.
Той се засмя, подхвърли окървавената черупка във въздуха и я хвана, като че ли беше топка.
— Беше с Борн. Ти си негова любовница. А сега съдбата те докара при мен.
Сорая беше ядосана и ужасена.
— Какво, по дяволите, става тук?
— Скоро ще разберем. — Аркадин се обърна към нея: — Това е любовницата на Джейсън Борн, но може би двете се познавате.
С усилие на волята Сорая потисна обзелата я паника.
— Не знам за какво говориш.
— Е, добре. Ще ти кажа. Нито за момент не повярвах на историята ти, но нямах намерение да те отпратя, докато не разбера какво в действителност искаш. Имам силното подозрение, че те е изпратил Уилърд. Той вече опита този номер с мен веднъж с една жена на име Трейси Атъртън. Изпрати я да ме държи под око и да му докладва за всички мои сделки. Това даде резултат. Когато го разбрах, тя вече беше мъртва. Обаче теб усетих още от самото начало, защото Уилърд е човек с навици, особено такива, които са му носили успех.
— Пусни я — каза Сорая, която с всяка секунда ставаше все по-нервна.
— Мога и да я пусна — каза Аркадин. — Мога дори да я оставя жива. Но това зависи изцяло от теб.
Сорая се приближи и отдръпна Мойра от него. Положи я внимателно на земята. После свали през главата си мократа фланелка, уви я около лявото бедро на Мойра, стегна я колкото сили имаше и я завърза. Междувременно Мойра беше припаднала или от шока, или от болка, а може би и от двете.