Мъжката тоалетна беше през пет врати от кабинета на професор Гайлс. Той явно беше повръщал зад затворената врата на една от кабините. В помещението се носеше остра миризма, Борн отиде при прозореца и го отвори колкото можа по-широко. Влажният вятър бавно разбърка вонята като вещица, която бърка врящото си гърне.
Борн изчака, докато шумовете в кабината стихнат.
— Професор Гайлс!
Известно време нямаше отговор. После вратата на кабината се отвори и професор Гайлс с определено измъчен вид мина мълчаливо покрай Борн. Наведе се над умивалника, пусна студената вода и завря глава под нея.
Борн се подпря на стената и скръсти ръце на гърдите. Когато Гайлс вдигна глава, му подаде няколко хартиени кърпи. Професорът ги взе, без да каже нищо, и избърса с тях лицето, косата си. Едва когато хвърли използваните кърпи в кошчето за боклук, като че ли позна Борн.
Гърбът му моментално се вцепени и той се изправи.
— Аха, блудният син се завърна — рече той с най-професорския си тон.
— Очаквахте ли ме?
— Всъщност не. От друга страна, не съм много изненадан, че ви виждам тук. — Той се усмихна вяло на Борн. — Черните гологани не се губят.
— Професоре, бих искал още веднъж да се свържете с вашия колега, с когото играете шах.
Гайлс се намръщи.
— Това може да не е толкова лесно. Той е саможивец и не обича да отговаря на въпроси.
Мога да си го представя — помисли си Борн.
— Въпреки това бих искал да опитате.
— Добре — съгласи се Гайлс.
— Между другото, как му е името?
Гайлс се поколеба.
— Джеймс.
— Джеймс кой?
Последва ново колебание.
— Уедърли.
— А не Базил Бейсуотър?
Професорът извърна глава към вратата.
— Какъв въпрос искате да му зададете?
— Бих искал да опише живота в отвъдното.
Гайлс, който се беше запътил към вратата, спря и бавно се обърна към Борн.
— Моля?
— След като синът на Базил Бейсуотър го е погребал преди три години — каза Борн, — мисля, че той ще е напълно в състояние да ми каже какво е да си мъртъв.
— Казах ви — рече малко сърдито Гайлс, — името му е Джеймс Уедърли.
Борн го хвана за лакътя.
— Професоре, никой не вярва в това, дори вие. — Отклони Гайлс от вратата и го отведе в най-далечния край на тоалетната. — А сега ми кажете защо ме излъгахте? — Когато професорът запази мълчание, Борн продължи: — Изобщо не ви се налагаше да се обаждате на Бейсуотър за превода на надписа от вътрешната страна на пръстена, защото вече го знаехте.
— Да, предполагам, че е така. И двамата не бяхме напълно искрени един към друг. — Той сви рамене. — Е, такъв е животът. Нищо не изглежда такова, каквото е.
— Вие сте „Северий Домна“.
Усмивката на Гайлс стана малко по-широка.
— Няма смисъл да го отричам, след като ще ми предадете пръстена.
В този момент, като че ли подслушвал зад вратата, мъжът, който беше стоял зад бюрото на професора, влезе в тоалетната. С пистолет „Зиг Зауер“ в ръка вече не приличаше толкова на бухал. Зад него се появиха моментално двама мъже, по-едри и по-мускулести, също въоръжени с пистолети със заглушители. Разпръснаха се с насочени оръжия срещу Борн.
— Както виждате — рече професор Гайлс, — не ви оставих друг избор.
26
Вячеслав Озеров носеше не само рани по лицето си, но и огромна омраза към Аркадин — човекът, който го тормозеше от години и който беше причина за страховитото му обезобразяване в Бангалор. Тогава химическият огън разяде кожата и проникна в самата плът, което беше затруднило много възстановяването, а връщането към нормален живот стана невъзможно.
Дни наред след завръщането си в Москва той беше плътно увит в бинтове, през които се процеждаше не само кръв, но и гъста жълтеникава течност, от чиято миризма му се повръщаше. Беше отказал да приема всякакви болкоуспокояващи и когато лекарят по нареждане на Маслов се опита да му инжектира успокоително, той му строши ръката, а съвсем за малко щеше да му счупи и врата.