— Предположих, че ще се отправите към Маракеш — каза той, обръщайки се рязко към Борн. — Защо убихте сина ми? Той само се опитваше да ви помогне, както го бях помолил.
— Не съм го убивал, дон Фернандо — отвърна Борн и в същия миг усети от вътрешната страна на бедрото си опряното острие на нож. — Мислите ли, че това е разумно?
— Изобщо не ме интересува дали е разумно, млади човече. — Очите на дон Фернандо бяха бледи, насълзени, изпълнени с болка. — Сега съм само баща, който скърби за сина си. Това е всичко, това е целият живот, все още останал в старото ми тяло.
— Никога не бих посегнал на Диего — каза Борн. — Мисля, че го знаете.
— Не може да е друг, освен вас. — Гласът на дон Диего, макар и тих, беше като вик от болка и мъка. — Предателство, предателство! — Той поклати глава. — Единствената друга възможност е Отавио Морено. Той ми е кръщелник. Никога не би посегнал на Диего.
Борн седеше, без да мърда, усещаше как кръвта се стича на тънка струйка по крака му. Можеше в същия миг да прекрати всичко това, но предпочете да остави ситуацията да се развие сама, защото един насилствен край нямаше да му е от полза. Много обичаше дон Диего и не би могъл да вдигне и пръст срещу него.
— Въпреки това Отавио наръга с нож Диего — каза той.
— Лъжи! — Старият човек трепереше. — Каква причина би могъл…?
— „Северий Домна“.
Дон Херера моментално примигна. На дясната му буза заигра тик.
— Какви ги говорите?
— Предполагам, че сте чували за „Северий Домна“.
Старият човек кимна.
— През годините съм кръстосвал сабя с няколко техни членове.
Това заинтересува много Борн. Сега беше още по-доволен, че предпочете да не реагира.
— У мен има нещо, което „Северий Домна“ иска — каза Борн. — По някакъв начин един от тях се е добрал до Диего. Задачата му е била да ме заведе във „Веспър Клъб“, където ме очакваха. Отавио разбрал това. Може да е действал прибързано, но той ме защити, уверявам ви.
— Вие двамата познавате ли се?
— Познавахме се — рече Борн. — Вчера той умря.
Лицето на стария човек стана сурово.
— Как?
— Беше застрелян от човек, който работи за Джалал Есай.
Дон Херера рязко извърна глава. По бузите му се появиха признаци на живот.
— Есай ли?
— Той иска същото, каквото и „Северий Домна“.
— Вече не е с тях, така ли?
— Не. — Борн почувства как острието на ножа бавно се отдръпна.
— Приемете моите искрени извинения — каза старият човек.
— Знам, че сигурно сте се гордеели с Диего.
Известно време дон Херера не каза нищо. Борн махна на келнера и поръча две кафета. Когато поставиха чинийка и чаша пред дон Херера, той разбърка в нея малко захар, отпи и примигна, усетил вкуса.
— Нямам търпение да се върна в Севиля. — Вгледа се втренчено в Борн. — Преди да си тръгнете, трябва да ви кажа нещо. Държах Отавио Морено в ръцете си, когато посещавах майка му. Казва се Танирт и живее в Тинерир. — Той замълча за момент. Погледът му се беше прояснил и той отново бе предишният дон Херера. — Нали натам сте се отправили?
Борн кимна.
— Бъдете много внимателен, сеньор. Тинерир е пъпната връв на „Северий Домна“. Организацията се е родила тъкмо там, там се е разраснала първоначално благодарение на фамилията на Джалал Есай. Обаче в нея настъпи разцепление, когато братът на Джалал обърна гръб на „Северий Домна“, отдели семейството си и се премести в Бали.
Това трябва да е бил бащата на Холи — каза си Борн.
— Бенджамин Ел-Ариан, чиято фамилия завиждаше на властта на семейството на Есай, се възползва от разцеплението, за да спечели влияние. Доколкото знам, от няколко години той е лидер на „Северий Домна“.
— Значи става въпрос за тотална война между Есай и Ел-Ариан.
Дон Фернандо кимна.
— От това, което съм успял да науча, „Северий Домна“ не прощават, когато някой напусне организацията. Там с кръв се влиза и с кръв се излиза. — Той допи кафето си. — Но да се върнем на Танирт. Познавам я от дълго време. В много отношения тя е жената, която ми е била най-близка през по-голямата част от живота ми като възрастен, по-близка и от покойната ми съпруга.
— Мисля, че трябва да знам дали е ваша любовница.
Старият човек се усмихна.
— Танирт е специална личност, ще го разберете, когато сам поговорите с нея. — Той се наведе напред. — Чуйте ме, сеньор, тя е първият човек, с когото трябва да се срещнете, когато пристигнете в Мароко. — Той написа един телефонен номер на парче хартия. — Обадете й се на този номер, когато пристигнете. Тя ще ви очаква. Сигурен съм, че съветите й ще ви бъдат от полза. Тя може да преценява всяка ситуация от всички страни.