— Бях сигурна, че няма да те видя отново.
— Което само потвърждава, че в живота няма сигурни неща.
Беренгария се засмя.
— Бог знае.
— Барбара…
— Моля те, мила. Ще се разсърдя, ако си мислиш, че очаквам нещо. Ще направя всичко за теб, включително и да те оставя сама, ако това е желанието ти.
Мойра докосна с ръка бузата на Беренгария.
— В момента единственото, което искам, е да се възстановя. — Тя въздъхна дълбоко. — Барбара, искам да мога отново да тичам.
Барбара сложи ръка върху ръката на Мойра.
— Тогава ще го постигнеш. Аз ще ти помогна, ако това е желанието ти. Ако ли не… — Тя сви рамене.
— Благодаря ти.
— Оправяй се. Така ще ми благодариш най-добре.
Лицето на Мойра помръкна.
— Трябва да ти кажа, че не излъгах Аркадин. Трябва да се справим с Корелос, и то колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Знам — отвърна съвсем тихо Барбара.
— Ще трябва да помисля точно как да стане, но проблемът ще ми даде възможност да се съсредоточа и върху нещо друго, освен крака ми.
— Изкушавам се да кажа, че ще е по-добре да се съсредоточиш върху това да се оправиш, но знам, че ще ми се изсмееш в лицето.
Лицето на Мойра стана още по-сериозно.
— Бизнесът ти е престъпен, знаеш го, нали?
— Това беше животът на брат ми.
— Изкушавам се да ти кажа, че не е нужно да бъде и твоя, но знам, че ще ми се изсмееш в лицето.
Барбара тъжно се усмихна.
— Човек не може да избяга от семейството си. — Тя поглади разсеяно гипсирания крак на Мойра. — Брат ми беше добър с мен, защитаваше ме, грижеше се за мен, когато другите се опитваха да ме използват. — Тя погледна Мойра в очите. — Той ме научи да бъда корава. Научи ме как да стоя с вдигната глава в един мъжки свят. Без него не знам къде щях да бъда.
Мойра се замисли върху думите й. Една от причините да остане при Барбара беше да успее да я убеди да се откаже от бизнеса на брат си, въпреки че явно се чувстваше задължена към него. Тя самата от години не поддържаше връзки със семейството си и дори не знаеше дали родителите й са още живи, а и не я интересуваше. С брат й нещата стояха много по-различно. Знаеше къде се намира, какво прави и с кого е свързан. Беше сигурна, че той самият не знае нищо за нея. Прекъснаха връзките помежду си, когато бяха малко над двайсетгодишни. За разлика от техните родители тя чувстваше нещо към него, но то не беше добро.
Въздъхна дълбоко и издиша застоялия въздух от миналото.
— Възстановявам се по-бързо, отколкото очакваше хирургът, и той се гордее с постижението си.
Барбара намигна.
— Ами да, нищо не е такова, каквото си го представяме.
Този път и двете жени се засмяха.
Бенджамин Ел-Ариан стоеше зад бюрото в кабинета си. Говореше по телефона с Идир Сифакс, високопоставен член на „Северий Домна“ в Тинерир. Сифакс потвърди, че Аркадин и Борн са на път за Мароко. Ел-Ариан искаше да е сигурен, че всичко до най-малката подробност в начертаната от него стратегия е било разбрано и е на мястото си. Не беше време за изненади. Нямаше никакви илюзии на какво са способни двамата мъже.
— Всичко в къщата готово ли е?
— Да — отговори Идир. — Системата е проверена неколкократно. Последния път лично от мен, както поиска. Щом влязат веднъж, няма да могат да излязат.
— Направихме добър капан за плъхове.
В другия край на линията се чу смях.
— Така си е.
Тогава Ел-Ариан пристъпи към най-трудния въпрос:
— Ами жената? — Не можеше да си наложи да произнесе името на Танирт.
— Нея, разбира се, не можем да пипаме. Мъжете се ужасяват от нея.
„И има защо“ — помисли си Ел-Ариан.
— Не я закачайте тогава.
— Ще се помоля на Аллах — каза Идир.
Ел-Ариан остана доволен. Доволен беше и от това, че Уилърд изпълни своята част от сделката. Тъкмо се канеше да каже още нещо, когато отвън пред масивната къща от червено-кафяв камък в Джорджтаун се чу скърцане на гумите на рязко потеглила кола. Тъй като говореше по безжичен телефон със слушалки на главата, стана, прекоси килима и погледна през пролуките на дървените капаци, без да прекъсва разговора.
Видя един вързоп да лежи, странно изкривен, на стълбите на къщата му, като че ли е бил захвърлен там. Цилиндричната фигура беше увита в стар, износен килим. Прецени, че вързопът сигурно беше дълъг около метър и осемдесет.