— Значи те е пратил Дмитрий Маслов. — Неотдавна Борн се беше запознал с боса на Казанската групировка в Москва при твърде неприятни обстоятелства.
— Ако трябва да бъда точен — рече руснакът, — аз към подчинен на Вячеслав Германович Озеров.
— Озеров? — Борн никога не беше чувал за него. — Кой е той?
— Директор по операциите. Вячеслав Германович планира всяка фаза на действията на Казанската, а Маслов се разправя с все по-досадното правителство.
Борн се замисли за момент върху казаното.
— Добре, значи докладваш на този Озеров. Защо ти се стори смешно, че мислех, че те е пратил Аркадин?
Очите на руснака проблеснаха.
— Тъп си като галош. Озеров и Аркадин се мразят в червата.
— Защо?
— Враждата им е много стара. — Той изплю кръв. — Махни шибаното си коляно от гърдите ми.
— За какво се мразят?
Руснакът се ухили насреща му през окървавените си зъби.
— Махни се от гърдите ми.
— Ама разбира се. — Борн се изправи, грабна автомата на руснака и стовари приклада в главата му.
3
— Трябваше да се досетя — каза Сорая.
Дилия се обърна към нея и леко примигна.
— За какво?
— Че страстен играч като теб ще ме заведе в мястото, където се играе най-добрият частен покер в окръга.
Дилия се засмя, когато Рийс Уилямс ги поведе по облепения с тапети коридор, пълен с картини и фотоси на диви животни от Африка, предимно слонове.
— Чувала съм за това място — каза Сорая на Уилямс, — но за пръв път Дилия счете за уместно да ме доведе тук.
— Няма да съжаляваш — рече през рамо Уилямс, — обещавам ти.
Намираха се в къщата й от червено-кафяв пясъчник, построена във федералистки стил, встрани от площад „Дюпон“. Рийс Уилямс беше дясната ръка на комисаря на полицията Лестър Бъроус. Беше незаменима за него в много отношения и не на последно място заради широките си връзки с висшите ешелони на политическите кръгове в столицата.
Тя разтвори една двукрила врата и пред тях се откри библиотека, превърната в игрална бърлога с маса, покрита с дебело зелено сукно, удобни столове за шестима и облаци дим от ароматни пури. Когато влязоха, единствените звуци в стаята бяха тракането на чиповете и едва чутото шумолене на колодата карти, които след ловко разбъркване бяха раздадени на четиримата мъже, насядали около масата.
Освен Бъроус Сорая разпозна двама сенатори, единият младши, а другият старши, един влиятелен лобист и — тя разтвори широко очи — да не би това да е…?
— Питър? — промълви тя, не вярвайки на очите си.
Питър Маркс вдигна очи от чиповете, които броеше.
— Боже господи, Сорая! — Стана веднага, каза: — Излизам от играта, — след което обиколи масата със зеленото сукно, за да я прегърне. — Дилия, защо не заемеш мястото ми?
— С удоволствие. — Тя се обърна към приятелката си: — Питър е редовен посетител тук и аз му се обадих от офиса. Помислих, че ще ти е от полза да се видиш с един стар колега.
Сорая се усмихна и целуна Дилия по бузата.
— Благодаря.
Дилия кимна, остави ги и седна край масата. Взе от банката обичайното си количество чипове и подписа разписка за сумата.
— Как си? — попита Маркс и я отдръпна от себе си, за да я разгледа по-добре.
Сорая го изгледа с укор.
— Как мислиш, че съм?
— От приятелите ми в ЦРУ чух как е постъпил Данзигер с теб. — Той поклати глава. — Не мога да кажа, че съм изненадан.
— Какво искаш да кажеш?
Маркс я поведе през коридора до един спокоен ъгъл в гостната, където можеха да бъдат напълно сами. Френските прозорци гледаха към сенчеста алея, пълна със зеленина. Стаята беше с тапети в топъл светлокафяв цвят, а стените бяха покрити със снимки на Рийс Уилямс в Африка, заобиколена от тълпи хора от местните племена. На някои от тях тя беше с един по-възрастен мъж, вероятно баща й. Пред мраморната камина бяха наредени плюшени канапета и няколко кресла, тапицирани с плат на райета. Картината се допълваше от ниска полирана дървена маса и бюфет с два подноса с бутилки алкохол и кристални чаши. Никоя общинска заплата не можеше да купи тази великолепна къща. Сорая си помисли, че Рийс трябва да е наследница на огромно богатство.
Те седнаха на едно канапе с дебела тапицерия, извърнати леко един към друг.
— Данзигер само търси претекст да се отърве от висшето ръководство на ЦРУ — каза Маркс. — Иска свои хора, а това означава хора на министър Холидей, т.е. на властови позиции, но знае, че трябва да пипа внимателно, за да не заприлича на тотално унищожаване на старата гвардия, макар намеренията да са точно такива. Затова се махнах, когато разбрах, че идва той.