— Някъде между трима и деветима. Трудно е да се каже с точност — рече след няколко секунди той. — Кой ще ме убие?
— Никой от тях.
— Тогава ще бъде Аркадин.
Танирт рязко вдигна глава.
— Аркадин ще бъде предвестникът, но не той ще те убие.
Борн се обърна към нея.
— Тогава кой?
— Борн, ти знаеш ли кой си?
Вече беше прекарал доста време с нея и знаеше, че не трябва да отговори.
— Нещо се е случило с теб — каза Танирт. — Бил си един човек, а сега сте двама.
Тя сложи длан върху гърдите му и сърцето му като че ли за миг престана да бие, или по-скоро прескочи. Той леко ахна от изненада.
— Тези двама души са несъвместими… във всяко отношение. Затова вътре в теб има борба, борба, която ще доведе до смъртта ти.
— Танирт…
Тя вдигна ръката си от гърдите му и той се почувства така, сякаш беше потънал в тресавище.
— Предвестникът — този мъж Аркадин — ще пристигне в Танирт с човека, който ще те убие. Той е някой, когото познаваш, може би много добре. Това е жена.
— Мойра? Името й Мойра ли е?
Танирт поклати глава.
— Една египтянка.
— Сорая! Това… това изглежда невъзможно.
Танирт се усмихна със загадъчната си усмивка.
— Това е гатанката, Борн. Един от вас не може да повярва, че е възможно. Обаче другият знае, че е.
За пръв път, откакто се помнеше, Борн се почувства напълно безпомощен.
— И какво трябва да направя аз?
Танирт взе ръката му в своята.
— От това как ще реагираш, какво ще направиш, ще се реши дали ще живееш, или ще умреш.
29
— Честит рожден ден — каза М. Еръл Данзигер, когато се свърза с Бъд Холидей по телефона.
— Рожденият ми ден беше преди месеци — отвърна министърът на отбраната. — Какво искаш?
— Чакам ви долу в колата си.
— Зает съм.
— Не и за това.
В гласа на Данзигер имаше нещо, което възпря Холидей да го наругае. Обади се на секретаря си и му каза, че го няма за никого през следващия един час. После грабна палтото си и заслиза надолу по стълбите. Когато мина през територията на Белия дом, стражите и агентите от Сикрет Сървис почтително му кимнаха. Той се усмихна на някои, чиито имена знаеше.
Когато влезе в колата на Данзигер, каза:
— Надявам се новината наистина да си струва.
— Доверете ми се — отвърна Данзигер. — Наистина е така.
Двадесет минути по-късно колата спря на авеню „Масачузетс“ 1910. Данзигер, който седеше откъм тротоара, излезе и отвори вратата за шефа си.
— Сграда двадесет и седем? — попита Холидей, когато двамата с Данзигер тръгнаха нагоре по стъпалата на модерните сгради в Главния здравен комплекс. — Кой е умрял? — В сграда 27 се намираше кабинетът на главния съдебен лекар.
Данзигер се засмя.
— Един ваш приятел.
Минаха през две нива на сигурност и слязоха с огромния, облицован с неръждаема стомана асансьор до приземния етаж. В асансьора вонеше на белина и на друга отблъскваща сладникава миризма, която Холидей с погнуса разпозна.
Очакваха ги. Един помощник на главния съдебен лекар — слаб мъж с очила, нос като човка и сърдито изражение, им кимна и ги поведе през студеното помещение. Спря пред една от редицата врати от неръждаема стомана, отвори я и извади отвътре труп на носилка. Лицето му беше покрито с чаршаф. По знак на Данзигер служителят отдръпна чаршафа.
— Пресвета Дево, Майко божия! — възкликна Холидей. — Това Фредерик Уилърд ли е?
— Той самият. — Данзигер изглеждаше така, като че ли всеки миг ще заподскача от радост.
Холидей направи крачка по-близо. Извади малко огледалце и го поднесе под ноздрите на Уилърд.
— Не диша. — Обърна се към помощник съдебния лекар. — Какво, по дяволите, му се е случило?
— На този етап е трудно да се каже — отвърна той. — Трябва да се проверят твърде много неща за твърде кратко време.
— Накратко! — прекъсна го Холидей.
— Мъчение.
Холидей не можа да се сдържи да не се засмее. Погледна Данзигер.
— Ужасно смешно, нали?
— И на мен така ми се стори.
В този момент смартфонът на министъра на отбраната иззвъня. Той го извади и го погледна. Викаха го в Белия дом.
Вместо в Овалния кабинет президентът беше във Военния, три нива под Западното крило. По стените на помещението имаше огромни компютърни екрани, а в центъра овална маса, снабдена с всички атрибути на дванадесет виртуални офиса.