Хапна набързо, като гълташе храната, без да усеща вкуса й, веднага взе кола под наем и даде маршрута. После се отправи към Тинерир.
Идир Сифакс обхождаше бавно и методично къщата в центъра на Тинерир. Придвижваше се в тъмното като привидение, безшумно и леко като въздух. Беше роден и отрасъл във Високите Атласки планини на Куарзазаде Свикнал бе със зимния студ и снега и го знаеха като човека, който докарва лед в пустинята, което означаваше, че е нещо специално. Местните бербери се страхуваха от него също като от Танирт.
Идир беше строен и мускулест, с широка уста, пълна с големи, бели зъби, и нос, подобен на носа на кораб. Главата и вратът му бяха увити в традиционната синя берберска шамия и носеше роба на сини и бели квадрати.
Отвън къщата приличаше на съседните. Но вътре беше построена като крепост. Стаите представляваха помещения, подобни на гнезда, които предпазваха централната кула на крепостта. Стените бяха от солиден бетон, подсилен със стоманена арматура, вратите от твърдо дърво, с близо петсантиметрови метални листове по средата, които ги правеха непробиваеми дори при стрелба с полуавтоматични оръжия. Имаше две отделни електронни охранителни системи, през които трябваше да се премине: детектори за движение във външните помещения и инфрачервени детектори за топлина във вътрешните.
Фамилията на Идир имаше трайни връзки със семейство Етана, датиращи от векове. Семейство Етана бяха основали „Монишън Клъб“ като място, където членовете на „Северий Домна“ да се събират от различни градове по земното кълбо, без да привличат внимание или да използват истинското име на организацията. За външния свят „Монишън Клъб“ беше филантропска организация, занимаваща се с антропология и изучаване на древни философии. Това беше един херметично затворен свят, в който анонимните членове на организацията можеха да се движат, да се срещат, да обменят мнения и да планират инициативи.
Идир имаше свои идеи как да вземе властта, но преди да успее да действа, Бенджамин Ел-Ариан беше заел появилия се вакуум, когато братът на Джалал Есай се отдели. Сега, когато Джалал Есай показа истинското си лице, за „Северий Домна“ неговата фамилия беше мъртва и погребана. Той беше напуснал организацията, когато я оглави Ел-Ариан. Идир вече беше имал няколко разговора с Марлон Етана, най-високопоставения член на „Северий Домна“ в Европа. Беше му казал, че двамата заедно са много по-подходящи от Ел-Ариан да са начело. Етана не беше толкова убеден, но според Идир годините, които беше прекарал на Запад, го бяха направили по-предпазлив и дори плах, а това не са желателни качества за лидер. Той самият имаше планове за „Северий Домна“ — големи планове, надхвърлящи това, което Ел–Ариан или Етана биха могли да измислят. Беше опитал чрез преговори, чрез доводи и накрая дори се стараеше да гъделичка суетността и егото на двамата ръководители, но всичко излезе напразно. Това му беше оставило само пътя на насилието.
Доволен от последната си инспекция, заключи къщата и си тръгна. Обаче не отиде много далече. Шоуто скоро щеше да започне и той си беше запазил място на първия ред.
В момента, в който Аркадин, действайки в съответствие с подозренията си, беше срязал сухожилията отзад на коляното на Мойра, идилията на неговото кратко пребиваване в Сонора свърши. Беше разбрал каква илюзия е това. Нито бавното темпо на живот, нито горещото слънце, нито гъвкавите танцьорки и тъжните мексикански песни бяха за него. Животът му го водеше другаде. От този момент нататък нямаше търпение да напусне Мексико. Беше жестоко предаден. Сонора беше извадила пред него огледалото на живота, на който бе обречен, независимо колко искаше да скъса с него.
В Мароко отново се беше върнал в своето аз — акула, промъкваща се през дълбоки и опасни води. Обаче акулите бяха научени да се движат в такива тъмни и опасни води от хиляди години, също както и Леонид Аркадин.
Въоръжен и по-опасен от всякога, той напусна с колата Маракеш заедно със Сорая — една жена, която намираше за смущаващо сложна. До момента, когато беше подмамен от Трейси, бе свикнал да доминира над жените във всяко отношение. Умишлено беше забравил майка си, установила над него пълен контрол, като го държеше заключен в един килер, където плъховете му бяха изяли три пръста, преди да успее да се противопостави — като, първо, яростно им беше откъснал главите със зъби, а после и като уби майка си. Презираше я толкова силно, че я беше пропъдил както от съзнанието, така и от паметта си. Малкото, което беше останало, приличаше на откъслечни сцени от евтин филм, който бе гледал като малък.