Ала тъкмо майка му го беше накарала да гледа на жените през специални лещи. Флиртуваше непрекъснато с тях, но изпитваше само презрение към тези, които се поддаваха на мъжкия му чар. Тях ги сдъвкваше и захвърляше в момента, в който започнеха да го отегчават. В редките случаи, когато усетеше съпротива — Трейси, Девра Диджейката, която бе срещнал в Севастопол, а сега и Сорая — реагираше различно — с по-малка увереност. Тогава съмнението се промъкваше в него като мъгла и се проваляше. Не беше успял да надникне зад фасадата на Трейси, нито успя да защити Девра, а със Сорая още не знаеше какво щеше да стане, но не можеше да спре да мисли за онова, което му бе казала — че животът му е борба да бъде мъж, а не животно. Някога би се изсмял на всеки, който му отправи такова обвинение, но нещо в него се беше променило. За добро или за лошо, беше станал по-чувствителен и тази чувствителност го убеди, че тя не го каза като обвинение, а като безспорен факт.
Тези мисли му минаваха през главата, докато двамата със Сорая пътуваха в колата към Тинерир. В Маракеш беше доста студено, обаче тук, в покритите със сняг Високи Атласки планини, леденият вятър, който пронизваше каньона като нож, изпълваше долината с наистина мразовит въздух.
— Приближаваме края на пътя — каза той.
Сорая не отговори. Не беше произнесла и дума през цялото пътуване в колата.
— Имаш ли да кажеш още нещо?
Тонът му беше преднамерено подигравателен, но тя само му се усмихна и погледна през прозореца. Тази рязка промяна в поведението й го разтревожи, но не беше сигурен как да постъпи. Не можеше да я прелъсти, нито пък да я изнасили. Какво оставаше?
После с крайчеца на окото си видя високата фигура — прекалено висока за бербер — с халат на черни и кафяви райета. Качулката на халата закриваше лицето, но когато колата мина покрай него, Аркадин видя, че човекът няма някакъв физически дефект. Мъжът се движеше с походката на Озеров, но как беше възможно да е той?
— Сорая, виждаш ли онзи мъж с халата в черно и кафяво?
Тя кимна.
Той спря колата.
— Слез и го заприказвай. Направи каквото ти дойде наум. Искам да разбереш дали е руснак и ако е, дали името му е Озеров. Вячеслав Германович Озеров.
— И?
— Ще остана тук и ще наблюдавам. Ако е Озеров, дай ми знак — рече той, — за да мога да го убия.
Тя го погледна със загадъчна усмивка.
— Питах се кога ще го видя отново.
— Какво?
— Гневът ти.
— Не знаеш какво е направил Озеров, не знаеш на какво е способен.
— Няма значение. — Тя отвори вратата и излезе. — Видях ти на какво си способен.
Сорая внимателно си пробиваше път през гъмжащата от хора улица към високия мъж с качулката. Знаеше, че най-важното за нея е да запази спокойствие и да бъде нащрек. Аркадин вече я беше надхитрил веднъж, нямаше намерение да го допусне отново. На няколко пъти по време на пътуването в колата към Тинерир имаше моменти, в които според нея би могла да се опита да избяга, но не го беше сторила по две причини. Първо, защото не беше съвсем уверена, че може да надхитри Аркадин, а втората и по-важната — че се беше зарекла да не изоставя Джейсън. Беше спасявал неведнъж живота й. Независимо какви злонамерени истории се разказваха за него в ЦРУ, тя знаеше, че може да разчита на него за всичко и във всичко. Сега, когато животът му беше в непосредствена опасност, нямаше да избяга и да се скрие. Нещо повече, трябваше да направи нещо, за да промени конкретните планове на Аркадин.
Приближи се до мъжа и го заговори на египетски арабски. Първоначално той не й обърна внимание. Възможно беше да не я е чул сред врявата на улицата или си е помислил, че говори на някой друг. Тя заобиколи, за да може да застане срещу него, и го заговори отново. Той продължи да държи главата си леко наведена и не отговори.
— Нужна ми е помощ. Разбирате ли английски? — попита Сорая.
Когато той поклати глава, тя сви рамене, обърна се и се накани да се отдалечи. После рязко се извърна и каза на руски:
— Познах ви, Вячеслав Германович. — Той вдигна глава. — Не сте ли колега на Леонид?
— Вие приятелка на Аркадин ли сте? — Гласът му беше плътен и дрезгав, сякаш имаше нещо в гърлото, което не можеше да преглътне напълно. — Къде е той?
— Ето там. — Тя посочи колата. — Седи зад волана.
Всичко стана изведнъж. Сорая отстъпи назад, а Озеров рязко се обърна и полуприклекна. Под халата имаше скрит автомат „Калашников“. С едно плавно движение го вдигна, прицели се и стреля по колата. Хората се разкрещяха и се разбягаха във всички посоки. Озеров продължи да стреля, като напредваше напряко през улицата и се приближаваше все повече към колата, която се тресеше от засипващите я куршуми.