Когато се изравни с нея, спря. Опита се да отвори вратата откъм шофьора, но тя беше изкривена и не се помръдна. Изруга, обърна автомата и използва приклада, за да избие каквото беше останало от прозореца. Надникна вътре. Беше празна.
Извърна се и насочи автомата срещу Сорая.
— Къде е той? Къде е Аркадин?
Тя видя как Аркадин се измъкна изпод колата, изправи се и обви с ръка врата на Озеров. Дръпна го назад с такава сила, че той падна на земята. Озеров се опита да стовари приклада в ребрата на Аркадин, но той избегна атаката. Като въртеше насам–натам глава, Озеров се помъчи да се измъкне от хватката на Аркадин. Докато се опитваше, маската започна да се смъква. Забелязал това, Аркадин я дръпна и откри подутото, ужасно обезобразено лице под нея.
Сорая прекоси опустялата улица и се приближи бавно към двамата противници. Озеров пусна автомата и измъкна страховит кинжал. Сорая забеляза, че кинжалът е извън полезрението на Аркадин и той не знаеше, че Озеров се кани да го забие между ребрата му.
Аркадин, погълнат от схватката на живот и смърт с омразния си враг, вдъхна вонята, която сякаш се носеше от открита помийна яма, но после осъзна, че идва от Озеров. Като че ли хората, които той беше убил, се бяха измъкнали изпод пръстта и бяха се увили около него като дълбоко вкоренени лози. Озеров сякаш се разлагаше отвътре. Аркадин го притисна още по-силно, докато той се опитваше да се съпротивява и да търси начин да се измъкне. Веднъж вкопчили се един в друг, никой от тях не отслабваше хватката, като че ли тази епична борба беше на един човек, превърнал се в двама. Двама души, които се мъчеха да надделеят, сражаващи се на ръба на пропастта с невероятна и безразсъдна ярост. Конфликтът не беше само срещу миналите престъпления на Озеров, но и срещу нечовешкото минало на Аркадин, едно минало, което той всекидневно се опитваше да прогони от главата си и да го погребе колкото може по-дълбоко. И въпреки това то продължаваше да се надига от гроба.
„Това е твоят живот — беше казала Сорая, — борбата да бъдеш мъж, а не животно.“
В миналото някои хора се бяха опитвали да го пречупят, да го принизят до животно. Единствената му възможност да бъде нещо повече се беше появила с пристигането на Трейси Атъртън. Тя го беше научила на много неща, но накрая го предаде. Той желаеше да я види мъртва и сега тя наистина беше мъртва. Врагът му Озеров, олицетворение на всичко, което заговорничеше против него, сега беше в ръцете му и той бавно и неумолимо изстискваше и последните капки живот от тялото му.
Внезапно вниманието му беше привлечено от движение, което забеляза с периферното си зрение. Сорая вземаше на бегом последните десетина крачки, които я отделяха от тях. Тя удари Озеров през лявата китка и парализира ръката му. Аркадин видя кинжала, който падна в краката на Озеров.
Вгледа се за миг в очите на Сорая. За част от секундата двамата като че ли безмълвно си казаха нещо тайно, а после това отмина, за да не бъде никога изречено гласно. Аркадин, който кипеше от ярост, таена с години, стовари дланта си в главата на Озеров. Тя рязко отхвръкна надясно и се блъсна в твърдата като стена ръка на Аркадин, обхванала врата му. Той изпращя и Озеров се сгърчи като побъркана марионетка. Ноктите му се впиха в ръката на Аркадин и от нея потекоха тънки струйки кръв. Той измуча като бивол и за миг силата му толкова нарасна, че почти успя да се измъкне.
Тогава Аркадин отново изви врата му, този път още по-силно, и малкото сили, останали у Озеров, се стопиха. Той нададе ужасяващ, тих вик. Опита се да каже нещо, което като че ли беше от жизнена важност за него, но от устата му излязоха само езикът и струя кръв.
Въпреки това Аркадин не го пусна. Продължи да блъска главата му отстрани, сякаш вратът на Озеров не беше пречупен вече на няколко места.
— Аркадин — рече тихо Сорая, — мъртъв е.
Той се вгледа обезумяло в нея. Беше го хванала с ръце и се опитваше да го отдръпне от Озеров, но той не чувстваше нищо. Като че ли нервните му окончания бяха вкопчени в последните мигове от борбата и желанието му да унищожи Озеров не секваше и не му позволяваше да го пусне. Помисли си: „Ако продължавам да го държа, ще мога да го убивам отново и отново.“