Но постепенно ураганът от емоции започна да стихва. Той усети ръцете на Сорая върху себе си. После чу гласа й да повтаря:
— Мъртъв е.
Накрая отпусна ръката си. Трупът се свлече в гротескна поза.
Аркадин погледна обезобразеното лице на Озеров и не усети нито триумф, нито задоволство. Не почувства абсолютно нищо. Празнота. У него не беше останало нищо, само една бездна, която ставаше все по-тъмна и по-дълбока.
Набра един код на мобилния си телефон и отиде при задницата на колата. Отключи багажника и взе лаптопа в защитното куфарче.
Сорая се огледа и видя няколко мъже в берберски роби, които се спотайваха по ъглите и наблюдаваха. В момента, когато Озеров се свлече на земята, започнаха да се събират около колата.
— Тези са от „Северий Домна“ — каза тя. — Идват за нас.
В този момент една кола изскърца със спирачките и спря до тях. Аркадин отвори задната врата.
— Влизай! — изкомандва той и тя се подчини.
Аркадин се вмъкна до нея и колата потегли. Вътре имаше трима мъже, всичките тежковъоръжени. Той им заговори на бърз руски и Сорая си спомни репликите, които си бяха разменили в Пуерто Пенаско.
„Какво искаш от мен сега?“ — бе попитала тя Аркадин.
А той й беше отговорил:
„Същото, каквото ти искаш от мен. Унищожение.“
После чу думите изпепелена земя и разбра, че той беше дошъл в Тинерир, готов да води война.
30
Борн пристигна в Тинерир, въоръжен със знанията, дадени му от Танирт. Нямаше как тълпата, събрала се около надупчената от куршуми кола, да не привлече вниманието му. Мъртвият мъж беше неразпознаваем. Но по големите рани от изгаряния на лицето се досети, че трябва да е Озеров.
Около тялото нямаше полицаи. Не се виждаха и никъде в околността. Обаче имаше много хора на „Северий Домна“, което в този район вероятно беше равносилно. Никой не се опита да направи каквото и да било за тялото на убития. Мухите се събираха на все по-големи рояци и трупната миризма започна да се разпространява из въздуха като болест.
Борн подмина мястото, излезе от колата след няколко пресечки и продължи пеш. Онова, което му бе казала Танирт, промени плана му и според него — не за по-добро. Ала той нямаше избор и Танирт му беше дала ясно да го разбере.
Погледна нагоре. Небето имаше онзи блед, безличен цвят, какъвто придобива често в пет часа сутринта, макар сега да беше късен следобед. Вместо да се отправи към дадения му адрес, къщата на „Северий Домна“, той потърси ресторант или кафене, намери едно и влезе в него. Седна край маса, която гледаше към улицата, и поръча чиния кускус и берберско уиски, което означаваше ментов чай. Зачака, преметнал крак върху крак, отпъждайки всякакви други мисли, освен тази за Сорая. Малката чашка беше поставена пред него и ароматният чай бе сипан отвисоко, без да се пролее нито една капка, когато той видя руснакът да поглежда вътре, минавайки бавно покрай кафенето. Не беше Аркадин, но бе руснак. Борн го позна по чертите на лицето и начина, по който се оглеждаше — не беше нито бербер, нито мюсюлманин. Това му подсказа няколко неща, но нито едно не му беше от полза.
Кускусът пристигна, но той нямаше апетит. Сорая влезе в кафенето първа, обаче Аркадин не беше далеч след нея. Борн очакваше тя да има вид на човек, когото преследват, но не беше така и той се запита дали не я е подценявал. Ако беше така, това щеше да бъде първият положителен знак за деня.
Сорая мина през кафенето и седна, без да каже дума. Аркадин остана за малко при входа, като наблюдаваше всичко. Борн започна да яде кускуса с дясната си ръка, какъвто беше обичаят. Лявата остана да лежи в скута му.
— Как си? — попита той.
— Прецакана.
Той леко се усмихна.
— Колко хора има с него?
Тя като че ли се изненада.
— Трима.
Аркадин се приближи към тях. Пътьом взе един стол от съседната маса и седна на него.
— Как е кускусът?
— Не е лош — отвърна Борн и побутна чинията по масата.
Аркадин го опита с пръстите на дясната си ръка. Кимна, облиза мазнината и изтри пръстите си в покривката. Наведе се напред.
— От доста време се преследваме.
Борн придърпа чинията към себе си.
— А сега ето ни и тук.
— Настанени удобно като три дървеници в марокански килим.
Борн взе вилицата си.
— Идеята ти да стреляш по мен с насочения под масата пистолет не е добра.
Лицето на Аркадин трепна.