— Не ти решаваш, нали?
— Въпрос на мнение. Имам „Берета-8000“, заредена с 9-милиметрови патрони с кухи върхове, насочена към тестисите ти.
Мрачното изражение на Аркадин изчезна и той избухна в дрезгав смях. На Борн му прозвуча така, сякаш този човек така и не се беше научил да се смее.
— Наистина като дървеници в килима — рече Аркадин.
— Освен това — каза Борн, — ако ме убиеш, никога няма да можеш да излезеш жив от онази къща.
— Аз съм на друго мнение.
Борн заби вилицата в купчина кускус.
— Чуй ме, Леонид, тук действат други сили, с които нито ти, нито аз можем да се справим.
— Аз мога да се справя с всичко. А доведох и съюзници.
— Врагът на моя враг е мой приятел — каза Борн, цитирайки една арабска поговорка.
Аркадин присви очи.
— Какво предлагаш?
— Двамата сме единствените изкарали програмата „Тредстоун“. Обучени сме за ситуация като тази. Обаче не сме напълно еднакви. Може би като отражения в огледало.
— Имаш десет секунди. Изплюй шибаното камъче.
— Заедно можем да победим „Северий Домна“.
Аркадин изсумтя.
— Ти не си с всичкия си.
— Помисли върху това. „Северий Домна“ ни доведоха тук, къщата е подготвена за нас и те си мислят, че когато отидем заедно, един от нас ще убие другия.
— И?
— И тогава всичко ще стане съгласно плана им. — Борн изчака за момент. — Единственият ни шанс е да направим неочакваното.
— Врагът на моя враг е мой приятел.
Борн кимна.
— Докато не е.
Аркадин сложи сгъваемата картечница „Магпул“, която държеше, на масата, а Борн остави беретата, дадена му от Танирт.
— Сега тримата сме отбор — каза Борн.
Аркадин погледна за миг Сорая.
— Е, казвай тогава.
— Пръв и най-важен е един мъж на име Идир Сифакс — рече Борн.
Къщата се намираше по средата на пресечката, стените й опираха в съседните. Нощта се спусна бързо и окончателно като качулка над нечия глава. Планините, издигащи се от всички страни на долината, станаха абсолютно черни. През града премина пронизващ вятър, който подгони снежинки и зрънца пясък по улици и сокаци. Светлината от звездите беше призрачна.
Идир Сифакс седеше приведен на един покрив от другата страна на улицата срещу гърба на къщата. От двете му страни бяха двама снайперисти с готови за стрелба карабини „Сако-ТРГ-22“. Идир наблюдаваше къщата така, сякаш чакаше дъщеря си да се прибере у дома или както когато на непознати места чувстваше опасността да разперва крилата си. Все едно че къщата беше негово дете. В известен смисъл тя наистина беше. Беше начертал плана й по съвета на Танирт.
„Искам да построя крепост“ — й беше казал той. А тя му беше отвърнала: „Не можеш да направиш нищо по-добро от това да следваш плана на Големия храм на Баал31. Той е най-голямата крепост, известна на човека.“ След като се запозна внимателно с това, което му бе начертала, той се съгласи и сам помагаше при строежа. Всяка дъска, всеки пирон, всеки метър арматура, всяко парче бетон бяха белязани с потта му. Къщата не беше построена за хора, а за нещо — за една идея, дори за един идеал, във всеки случай за нещо недостижимо и неясно. В този смисъл тя беше свещено място, също толкова свещено, колкото една джамия. Тя беше началото и краят на всички неща. Алфата и омегата на самия космос.
Идир разбираше това, но другите в „Северий Домна“ не го разбираха. За Бенджамин Ел-Ариан къщата беше Венерина мухоловка32, а за Марлон Етана средство за постигане на цел. Във всеки случай, и за двамата къщата беше нещо мъртво, в най-добрия случай впрегатно животно. За тях тя не беше свещена, не бе врата към божественото. Те не разбираха, че Танирт беше избрала мястото, използвайки магическата формула, която притежаваше и за която той ламтеше. Веднъж я беше попитал на какъв език повтаря заклинанието си. Беше на угаритски. Каза, че на него са говорили алхимиците в двора на цар Соломон, който се намирал на мястото на днешна Сирия. По тази причина той беше поставил статуята в самия център на къщата — мястото, откъдето идваше нейната святост. Трябваше да я вкара вътре тайно, защото всяка статуя от този вид беше строго забранена от законите на шариата. И, разбира се, нито Бенджамин Ел-Ариан, нито Марлон Етана знаеха за съществуването й. Щяха да накарат да го погребат жив като еретик. Обаче Танирт го беше научила, че има древни сили — може би по-сполучливата дума бе мистерии, предхождащи религията, всички религии, дори юдаизма. Религиите са измислени от хората, опитващи се да се примирят с ужаса от смъртта. Танирт му беше казала, че произходът на мистериите е божествен, което няма нищо общо с представата на човека за Бог.