Накрая коридорът свърши и пред тях се откри помещение с приблизително петоъгълна форма, тъй като имаше пет страни. Чуваше се силно буботене като пулс на гигантско сърце. То изпълваше помещението и вибрациите раздвижваха сгъстения въздух.
— Ето го. — Идир посочи към нещо, което приличаше на масивен постамент в центъра на помещението. На него стоеше статуя на древния бог Баал от черен базалт.
Аркадин се извърна рязко към Идир:
— Що за щуротия е това?
Идир пристъпи към Борн.
— Генераторът е под статуята.
Аркадин презрително се усмихна.
— Всички тези идиотски глупости…
— Липсващата част от инструкциите е скрита вътре в статуята.
— Аха, това е друго нещо. — Аркадин се запъти към статуята, а Идир се приближи още повече до Борн.
— Съвсем очевидно е, че двамата се мразите — прошепна той. — Ако помръдне статуята, пластичен експлозив С-4, закрепен за генератора, ще се задейства след три минути. Дори аз няма да мога да го спра, но ще има достатъчно време да ви изведа от тук. Убий това животно, за да не навреди на сина ми.
Аркадин тъкмо посягаше към статуята. Борн усети как Идир затаи дъх, беше готов да побегне. Борн ясно видя този момент. Тъкмо него Супаруита и Танирт бяха предсказали по някакъв начин. Това беше моментът, в който силното му желание да отмъсти за смъртта на Трейси можеше да бъде удовлетворено. Моментът, в който двете борещи се помежду си личности в него най-накрая щяха да го разкъсат отвътре, моментът на собствената му смърт. Вярваше ли им? Нямаше ли в живота му нито един ясен момент? Всичко ли беше забулено в мъглата на неизвестното за живота, който не можеше да си спомни? Той можеше да прогони опасностите или да ги преодолее. Изборът, който трябваше да направи сега, щеше да е за постоянно и да го промени завинаги. Кого щеше да предаде — Аркадин или Идир? После осъзна, че тук няма място за никакъв избор, пътят пред него беше съвсем ясен, като че ли осветен от светлината на пълната луна.
Молбата на Идир беше хитро измислена, но нелогична.
— Леонид, спри! — извика Борн. — Ако мръднеш статуята, ще предизвикаш експлозия.
Протегнатата ръка на Аркадин замръзна във въздуха. Върховете на пръстите му бяха на сантиметри от статуята. Той извърна глава.
— Това ли ти каза този кучи син зад гърба ми?
— Защо го направи? — попита с отчаян глас Идир.
— Защото ти не ми каза как да изключа генератора.
Аркадин погледна към Борн.
— А защо е чак толкова важно?
— Защото генераторът контролира поредица от предохранителни мерки, които няма да ни позволят никога да се измъкнем оттук — каза Борн.
Аркадин пристъпи към Идир и удари бербера през лицето с цевта на картечницата. Идир изплю един зъб и кървава слюнка.
— Писна ми от теб — рече Аркадин. — Ще те накъсам парче по парче. Ще ни кажеш каквото трябва да знаем, независимо дали искаш или не. Ти не се страхуваш от смъртта, но вече ми показа страха си. Когато изляза оттук, лично ще хвърля Бадис от покрива.
— Не, не! — извика Идир и заобиколи постамента, под който беше генераторът. — Тук, тук — замърмори си той. Натисна един камък в основата на постамента, който се плъзна встрани. Щракна ключ и буботенето на генератора спря. — Виждаш ли? Изключен е. — Той се изправи. — Направих каквото поиска. Моят живот е нищо, но те умолявам да пощадиш живота на сина ми.
Аркадин се ухили, остави куфарчето върху постамента, отвори го и извади лаптопа. — А сега — рече той и включи компютъра — пръстена.
Идир пропълзя по-близо до постамента. Успя да почука с пръст капака на компютъра, преди Аркадин да го удари силно с опакото на ръката си и той да политне назад.
Борн извади пръстена, но Идир каза:
— Нищо няма да стане.
— Затваряй си устата! — озъби се Аркадин.
— Остави го да говори — рече Борн. — Идир, какво искаш да кажеш?
— Това не е истинският компютър.
— Той лъже! — извика Аркадин — Погледни тук… — Взе пръстена от Борн и го пъхна в процепа. — Има си гнездо за пръстена.