— За бога, кой е? — попита Маркс. — Да не би да е шибаният президент?
— Близко сте. — Илайза отиде при вратата. — Министърът на отбраната.
„Боже господи — помисли си Маркс. — Какво може да иска от мен министърът на отбраната?“
Обаче на вратата се появи президентският съветник по въпросите на националната сигурност Хендрикс. Маркс направо опули очи.
— Къде е Холидей?
— Добро утро и на вас, господин Маркс. — Хендрикс разтърси ръката му, придърпа един стол и без да сваля палтото си, седна край леглото.
— Извинете, сър, добро утро — каза, заеквайки, Маркс. — Аз не…
— Всичко е наред — рече Хендрикс и се усмихна. — И така, как се чувствате, господин Маркс?
— Скоро ще бъда на крака — отвърна Маркс — Тук се грижат много добре за мен.
— Не се съмнявам. — Хендрикс сложи ръце в скута си. — Господин Маркс, не разполагам с много време, затова ще премина направо на въпроса. Докато бяхте в чужбина, Бъд Холидей подаде оставка. Оливър Лис е арестуван и, честно казано, не виждам да излезе скоро от ареста. Прекият ви началник Фредерик Уилърд е мъртъв.
— Мъртъв ли? Господи, как стана?
— Това е тема за друг разговор. Достатъчно е да кажа, че с всичките тези внезапни промени на върха на пирамидата, или по-скоро на една от пирамидите, се появи властови вакуум. — Хендрикс се прокашля. — Както природата тайните служби не търпят вакуума. Следя с голям песимизъм систематичното рушене на вашето предишно поле на действие — ЦРУ. Харесва ми това, което вашата колежка направи с „Тифон“. В настоящия момент подобни тайни организации, ръководени от мюсюлмани, чиято дейност е насочена срещу екстремистите в мюсюлманския свят, са едно елегантно решение на нашия най-неотложен проблем. За съжаление „Тифон“ принадлежи на ЦРУ. Само един бог знае колко време ще мине, докато този кораб тръгне в правилната посока, а аз не искам да губя време. — Той се наведе напред. — Затова бих искал да оглавите възкресения „Тредстоун“, който ще поеме работата на „Тифон“. Ще докладвате директно на мен и на президента.
Маркс се намръщи.
— Нещо не е ли наред, господин Маркс?
— Нищо не е наред. Първо, как изобщо узнахте за „Тредстоун“? И второ, ако толкова харесвате „Тифон“, както твърдите, защо не се свързахте със Сорая Мур, бившия директор на организацията.
— Кой е казал, че не съм?
— Тя отказа ли ви?
— По-важният въпрос е дали вие проявявате интерес — каза Хендрикс.
— Разбира се, че проявявам, но искам да знам за Сорая.
— Господин Маркс, разбирам, че сте толкова нетърпелив да излезете оттук, колкото са и въпросите ви. — Хендрикс се изправи, отиде при вратата и я отвори. Кимна и вътре влезе Сорая. — Господин Маркс — рече съветникът по въпросите на националната сигурност, — позволете ми да ви представя вашия колега директор. — Когато Сорая пристъпи към леглото, той добави: — Сигурен съм, че двамата имате много организационни и други въпроси за обсъждане, затова, ако ме извините…
Нито Маркс, нито Сорая му обърнаха някакво внимание, когато излезе от стаята и тихо затвори вратата след себе си.
— Я виж ти кого довял вятърът! — Дерон се отдръпна от прага на дома си, за да влезе Борн. Веднага, щом като Борн се оказа вътре, силно го прегърна.
— Мамка му, човече, ти си по-лош и от блуждаещ огън — мернеш се и изчезнеш.
— Ами това е идеята, нали?
После той погледна бинтованите ръце на Борн.
— Какво е станало?
— Спречках се с нещо, което се опита да ме изяде.
Дерон се засмя.
— Е, тогава трябва да си добре. Хайде влизай. — Той поведе Борн навътре в къщата си в североизточен Вашингтон. Беше висок, строен красив мъж, с кожа с цвят на какао. Имаше превъзходен английски акцент.
— Какво ще кажеш за едно питие или още по-добре нещо за хапване?
— Съжалявам, стари приятелю, но нямам време. Тази нощ летя за Лондон.
— Добре тогава. Ще ти дам само паспорта.
Борн се засмя.
— Не и този път. Дошъл съм да взема пакета.
Дерон се извърна и го погледна.
— Аха, след толкова време?
Борн се усмихна.
— Най-после му намерих подходящ дом.
— Чудесно. Бездомниците ме натъжават. — Дерон поведе Борн през просторната къща към огромното си студио, в което миришеше силно на маслени бои и терпентин. На дървен триножник се виждаше платно.