— Партньорите на Лис са, но той прекъсна всички връзки с „Блек Ривър“ месеци преди вие двамата с Борн да хвърлите лайното върху нея. Никой не можа да открие и следа от негово участие в незаконната дейност.
— Той е знаел, така ли?
Питър сви рамене.
— Възможно е просто да е имал късмет.
Тя му хвърли пронизващ поглед.
— Не го вярвам, а и ти също.
Маркс кимна.
— Напълно си права, че това не ми харесва. Какво говори това за чувството на Уилърд за етика? — Маркс пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — Холидей играе мръсно повече от всеки друг, когото познавам. Ще кажа, че всичко, което може да го свали, ще е добре дошло.
— Дори и ако трябва да се сключи сделка с дявола?
— Може би ще е нужен един дявол, за да се унищожи друг дявол.
— Каквато и да е истината за това, което казваш, стъпваме на несигурна почва, Питър.
Маркс се усмихна.
— Защо мислиш, че искам да се присъединиш към мен? На даден етап ще ми е нужен някой, който да ме измъкне от лайната, преди да ме покрият напълно. И не мога да измисля по-подходящ човек от теб.
Мойра Тревър, с пистолет „Лейди Хоук“ в кобура на бедрото, стоеше права, загледана в празните офиси на новата й, но компрометирана фирма „Хартланд Риск Мениджмънт“. Мястото толкова бързо бе станало отблъскващо, че не й беше тъжно да го напусне, а само се изумяваше, защото фирмата й беше работила по-малко от година. Тук нямаше нищо друго, освен прах, липсваха дори спомени, които да вземе със себе си.
Обърна се да го напусне и видя един мъж, който изпълваше рамката на отворената врата към външния коридор. Беше облечен в скъп, шит по поръчка костюм с жилетка, с лъснати до блясък английски обувки с дебели подметки и въпреки ясното време носеше акуратно навит чадър с дървена дръжка.
— Предполагам, че вие сте госпожица Тревър?
Тя го изгледа втренчено. Имаше коса като стоманена четина, черни очи и акцент, който не можеше да определи. Държеше обикновена кафява книжна кесия, в която тя се вгледа с подозрение.
— А вие сте?
— Бинс. — Той й подаде ръка. — Лайънел Бинс.
— Лайънел? Сигурно се шегувате, сега никой не се казва Лайънел.
Той я изгледа, без да мигне.
— Мога ли да вляза, госпожице Тревър?
— И защо?
— Тук съм, за да ви направя предложение.
Тя се поколеба за момент, но после кимна. Той прекрачи прага като че ли без да помръдне.
Огледа се и рече:
— О, боже. Какво имаме тук?
— Улица „Пустота“.
Бинс леко се усмихна.
— Аз самият съм отдавнашен фен на Боб Дилън.
— Какво мога да направя за вас, господин Бинс?
Тя застана нащрек, когато той вдигна кафявата кесия и я отвори.
Извади две картонени чаши и каза:
— Донесох малко кардамонов чай.
Първото указание.
— Колко мило — рече Мойра и прие чая. Махна пластмасовия капак на чашата и надникна вътре. Чаят беше побелял от мляко. Отпи една глътка. И беше много сладък. — Благодаря.
— Госпожице Тревър, аз съм адвокат. Мой клиент би искал да ви наеме.
— Чудесно. — Тя огледа улица „Пустота“. — Малко работа ще ми е от полза.
— Клиентът ми иска да намерите един портативен компютър, който му беше откраднат.
Мойра се спря, поднесла чашата наполовина към устата си. Очите й с цвят на кафе се взряха в Бинс с необикновена острота. Тя имаше решително лице, отговарящо напълно на личността й.
— Сигурно ме бъркате с частен детектив. В района няма недостиг на такива, всеки от тях…
— Клиентът ми иска вас, госпожице Тревър. Само вас.
Тя сви рамене.
— Сбъркал е адреса. Съжалявам. Не е по моята част.
— О, мисля, че е. — В лицето на Бинс нямаше нищо заплашително или обезпокоително. — Нека да видим дали правилно съм осведомен. Вие бяхте изключително успешен оперативен агент на „Блек Ривър“. Преди осем месеца напуснахте и открихте компанията „Хартланд“, като привлякохте най-добрите и най-способните от вашия бивш работодател. Не отстъпихте, когато „Блек Ривър“ се опита да ви сплаши, а отвърнахте на удара с удар и станахте причина да бъде хвърлена светлина върху престъпните далавери на компанията. Сега, за негово нещастие, вашият бивш бос Ноа Перлис е мъртъв. „Блек Ривър“ беше разтурена и двама от основателите й са следствени. Прекъснете ме, ако до тук съм казал нещо, което не е вярно.