Данзигер застана между бодигардовете си и каза:
— Вие сте египтянката, която сметна за нужно да остане в Кайро, въпреки че беше отзована.
— Имах да върша оперативна работа на предната линия, там, където куршумите и бомбите са истински, а не компютърни симулации — отвърна Сорая. — И, за сведение, съм американка като вас.
— Изобщо не сте като мен, госпожице Мур. Аз издавам заповеди. Не мога да имам доверие на тези, които отказват да ги изпълняват. Те не работят за мен.
— Вие така и не ме изслушахте. Ако знаехте…
— Набийте го в главата си, госпожице Мур, вече не работите за ЦРУ.
Приведен напред, Данзигер беше заел предизвикателната поза на боксьор на ринга.
— Не желая да ви изслушвам. Нали сте египтянка? Бог знае на кого сте лоялна. — Той ехидно се усмихна. — Всъщност може би знам. Може би на Амун Чалтум?
Амун Чалтум беше ръководител на Мухабарат, египетското разузнаване в Кайро, с когото Сорая беше работила напоследък и при когото беше останала в Кайро, когато Данзигер й бе наредил да се върне предсрочно у дома в противоречие с инструкциите на ЦРУ за изпълнението на дадена операция. Докато изпълняваше поверената й задача, тя се беше влюбила в Амун. Беше шокирана, изумена може би беше по-точната дума, че Данзигер притежава такава лична информация. Как, по дяволите, беше разбрал за нея и Амун?
— От един дол дренки — рече той. — Няма нищо общо с професионалното поведение, което очаквам от хората. Установяване на любовни отношения с врага, нали така се казва?
— Амун Чалтум не е враг.
— Очевидно не е ваш враг. — Той отстъпи назад, явно давайки знак на бодигардовете си да застанат пред него и да й попречат да се приближи. — Пожелавам ви късмет да си намерите друг държавен пост, госпожице Мур.
Р. Саймънс Рийд се подсмихна под мустак отзад, преди да се обърне и да последва директора, и заобиколен от антуража си, Данзигер влезе в „Оксидентал“. Минувачите наблизо се вглеждаха в нея. Сорая докосна с ръка лицето си и установи, че бузите й горяха. Искаше да му натрие носа, обаче той беше натрил нейния и тя сериозно бе подценила както интелигентността, така и осведомеността му. Погрешно беше предположила, че министърът на отбраната е подлъгал президента да сложи за директор на ЦРУ просто една пионка, един тъпанар, който Холидей без проблеми да контролира. Голяма грешка от нейна страна.
Отдалечавайки се от сцената на своя провал, тя се закле никога да не допуска подобна грешка.
Човекът на телефона, който и да бе той, беше прав за едно нещо. Складът в покрайнините на Москва не се различаваше по нищо от тези около него, наредени в спретнати редици. Скрит в мрака отсреща, Борис Карпов провери адреса, който си беше записал по време на телефонния разговор с мъжа, представил се за Леонид Аркадин. Да, мястото беше тук. Обърна се и даде знак на хората си, всички тежковъоръжени и с бронежилетки и шлемове. Карпов подушваше капаните, а този тук направо смърдеше. Нямаше начин да дойде сам, независимо колко добре щеше да е въоръжен, нито пък имаше намерение да си пъха врата в примката, приготвена му от Дмитрий Маслов.
Тогава защо беше тук? — запита се той за стотен път след телефонното обаждане. Защото, ако имаше някаква вероятност мъжът действително да е Леонид Данилович Аркадин и да е казал истината, тогава би било престъпна грешка да не тръгне по тази следа. ФСБ-2 и особено Карпов дебнеха Маслов и цялата Казанская вече години, без особен успех.
Неговият пряк началник Мелор Букин, човекът, който го беше примамил да напусне ФСБ с повишение в полковник и с обещание да го остави да действа самостоятелно, му беше дал картбланш да изправи Дмитрий Маслов и Казанската групировка пред съда. Карпов бе наблюдавал стремителното издигане на Виктор Черкезов и беше решен да се присъедини към него. Черкезов беше превърнал ФСБ-2 от дирекция за борба с контрабандата на наркотици в национална агенция за сигурност, която съперничеше на самото ФСБ. Букин беше приятел на Черкезов от детинство, а нещата в Русия ставаха най-често по този начин, и сега беше дясната му ръка. Букин, който беше обучавал Карпов, го бе довел по-близо до върха на пирамидата за власт и влияние във ФСБ-2. Той беше на телефона, когато Карпов се обади и му каза къде отива и защо. Букин го беше изслушал набързо и му даде благословията си.