Въпреки че беше обяд, притъмня. От ниските облаци се изсипаха първите едри капки дъжд, след това започна здравата да вали. Водата тръгна да се стича от тротоарите в канавките, стовари се върху покрива на колата и по предното стъкло и замъгли и обезцвети всичко наоколо.
Ковън не се интересуваше много от промените в ЦРУ на директорско ниво. Мокрите поръчки си бяха мокри поръчки, не мислеше, че работата му далеч от столицата ще бъде застрашена, независимо кой ръководи парада. Но това беше преди Данзигер да издаде нови заповеди, което в най-добрия случай се считаше за непрофесионално, а в най-лошия за потенциално бедствие.
Сега, когато, примигвайки, забеляза през дъжда излезлия от сградата Борн, Ковън си даде сметка, че се пита какъв беше скритият план на директор Данзигер. Това не се случваше за пръв път с директор на ЦРУ, но този беше нов, не беше се издигнал по стъпалата на йерархичната стълбица, не бе спечелил лоялността на хора като Ковън, които рискуваха ежечасно и денонощно живота си на предната линия. Мисълта, че този натрапник може да го използва за лични цели, направо вкисна Ковън. Затова в мига, когато забеляза Борн да излиза от сградата, той реши да се справи със задачата по свой начин и да прати по дяволите директор Данзигер и скритите му планове. Ако Борн притежаваше нещо, което директорът толкова много искаше, за Ковън щеше да е по-добре да го вземе за себе си.
— В този лаптоп е цялата история на семейството ми — каза Джалал Есай.
— Едва ли това е причината „Блек Ривър“ и АНС да се втурнат след него — възрази Мойра.
— Не, разбира се.
Есай въздъхна и се облегна на стола си. Седяха край уединена маса на терасата към ресторанта в „Каравансарай“ — малък, изключително луксозен хотел във Вирджиния, който той притежаваше. От трите им страни се издигаха тухлени стени, покрити с бръшлян, а четвъртата представляваше поредица от огромни френски прозорци, които водеха към вътрешността на ресторанта.
Сервираха им ментов чай заедно с елегантно меню от съвсем прясно приготвени специалитети, но Мойра се интересуваше много повече от домакина. Сега той беше по-спокоен, или защото тя беше на път да се съгласи с предложението му, или защото бяха сред обстановка, която бе под негов контрол. Макар вътре ресторантът да беше пълен малко повече от половината, тяхната маса бе единствената заета на покритата с плочи тераса. Наблизо стоеше цяла свита сервитьори и чакаха да бъдат повикани от господаря си. В обслужването тук имаше нещо типично за Изтока, което лесно можеше да накара човек да си представи, че се намират отвъд границите на Съединените щати, и то доста далеч.
— Мога да излъжа, но уважението ми към вас е твърде голямо — каза Есай и отпи малка глътка чай. — Историята на фамилията ми представлява интерес, и то може би твърде голям за някои ваши правителствени среди, както и за известен брой хора и организации в частния сектор.
— И защо? — попита Мойра. — Моля ви, бъдете по-конкретен.
Есай се усмихна.
— Още щом ви срещнах, разбрах, че ще ви харесам, и бях прав.
— Обзаложихте ли се с господин Бинс?
Есай се засмя. Смехът му беше малко тъжен, с бронзови нотки и прозвуча като удар на гонг.
— Казал ви е за баса, така ли? — Той поклати глава. — Нашият Бинс е консервативен човек. Един облог е всичко, на което би се съгласил.
На Мойра й направи впечатление думата нашият, но за момента предпочете да не я коментира.
— Нека се върнем към главното.
Есай отпи още чай. Като повечето араби, директните разговори не бяха по вкуса му. Предпочиташе обиколния път, който дава на двете страни време да получат ценна информация, преди да бъде сключена сделката. Разбира се, Мойра го знаеше, но Бинс и Есай я бяха заслепили и това не й харесваше. Имаше нужда да възстанови позициите си, загубени от поредицата изненади, с които Есай я беше обсипал в колата и според нея най-добрият начин бе да диктува темпото, с което се водеше разговорът.
— Това има нещо общо с Ноа, нали? — каза внезапно тя. — Работила съм за него в „Блек Ривър“, а той е замесен в историята с лаптопа и затова се спряхте на мен, права ли съм?
Есай я изгледа.
— Както ви казах, вие сте подходящият човек за тази работа по много причини. Да, една от тях са отношенията ви с Ноа Перлис.
— Какво е направил? Той ли е откраднал лаптопа?
Есай беше взел менюто и го разглеждаше.
— Аха, днес специалитетът е дувърски морски език. Горещо ви го препоръчвам. — Погледът в черните му очи беше напълно сериозен. — Гарниран е с марокански кускус.