Започна да се спуска по колоната в падащата над Бангалор нощ, докато шест етажа по-долу като зловонна мъгла от изкопа се надигаха миризми на разтопено краве масло, пържени палачинки, сок от бетел и човешки изпражнения. В този миг забеляза под себе си кръстосващи се снопове светлини. След като бяха решили, че не са могли да го застрелят в офиса, сега нападателите се бяха заели сериозно да го търсят на земята. Давайки си сметка колко е уязвим и беззащитен, докато виси като паяк, вкопчен в колоната отстрани на сградата, той спря да се спуска на нивото на четвъртия етаж.
Тук стъклата на прозорците бяха по-малки и по-равномерно разположени, тъй като на този етаж имаше климатични, водопроводни, електрически и други подобни системи. Ритна стъклото на един прозорец с върха на обувката си, но без резултат, защото беше непробиваемо. Като се наведе още повече, ритна с крак металната рамка под стъклото. Тя хлътна, краят й се изви, но не поддаде, затова въпреки рискованото положение, което беше заел, продължи да я блъска, докато можа да провре пръсти в процепа между метала и стената. Натисна с всичка сила и успя да отвори рамката. Озова се пред продълговата дупка, достатъчно голяма, за да напъха тялото си в нея. Захванал се с две ръце за колоната, той вмъкна краката си в дупката до хълбоците и едва тогава се пусна.
За момент главата и останалата част на тялото му увиснаха в празното пространство, при това достатъчно дълго, за да може да види от това положение светлините на фенерите, които пълзяха нагоре по фасадата към него. Миг по-късно те го заслепиха. Чу силни, гърлени възгласи на руски, преди да се окопити и да се напъха в дупката. Навлезе още по-навътре в тунела, в който цареше пълен мрак, сподирян от експлозиите на забиващите се наблизо куршуми.
Остана да лежи неподвижно вътре, докато си поеме дъх и се успокои. После пълзешком се запромъква през тъмния тунел с едното рамо напред. Така можа да измине разстояние от три-четири стъпки, след което стигна до някаква преграда. Проточи врат и успя да различи сиво петно пред себе си, което означаваше, че отпред няма никаква преграда, а пространството неочаквано се беше стеснило. Опита се да се придвижи още малко, избутвайки се с крака, но раменете му опряха още по-плътно в стените и затова престана да прави каквото и да било. Даде почивка на тялото си, докато обмисли как да се измъкне.
Започна да прави поредица дихателни упражнения, като с всяко издишваше въздуха все по-бавно. С усилие на волята си наложи да мисли, че тялото му е без кости и безкрайно гъвкаво, докато напълно се убеди в това. После сви рамене колкото е възможно по-плътно към гърдите си така, както беше наблюдавал да го прави един акробат в цирка в Москва. Много бавно и предпазливо започна да се избутва напред с външните ръбове на подметките си. Отначало не се случи нищо, но продължи да прибира рамене, докато започна да се придвижва едва забележимо напред, измина тясното пространство и се озова от другата му страна. Скоро след това главата му се блъсна във вътрешна решетка. Присви крака толкова, колкото му позволяваше тясното пространство, представяйки си как ще преминат през решетката. После изведнъж я блъсна с тях с такава сила, че тя се разтвори и той се промъкна в тясно помещение, в което миришеше на горещ метал и грес.
След по-внимателен оглед установи, че тясната кабинка е електрическа превключвателна станция за асансьора. Когато излезе от другата й страна, се озова в асансьорната шахта. Чу виковете на руските убийци. Кабината на асансьора се движеше към четвъртия етаж. Хората отвън очевидно бяха уведомили тези вътре на кой етаж беше влязъл отново в сградата.
Огледа се наоколо и забеляза вертикална стълба, закрепена за стената точно срещу мястото, където беше застанал. Но преди да предприеме каквото и да било, капакът на тавана на асансьора се отвори и един от руснаците се показа отвътре. Забеляза Аркадин и насочи автомата си към него.
Аркадин се дръпна навътре точно в момента, в който куршумите рикошираха в стената там, където само преди миг беше главата му. Както беше приклекнал, стреля от хълбок и изпрати дъжд от куршуми в лицето на руснака. Таванът на асансьорната кабина почти се изравни с него. Той подскочи и се стовари отгоре. В мига, в който обувките му го докоснаха, през отворения капак нагоре последва взрив от куршуми, които за малко да го съборят, но той продължи напред. Направи още една широка крачка към далечния край на тавана, хвърли се в празното пространство към вертикалната стълба и моментално започна да се спуска по нея. Зад него асансьорната кабина започна да слиза надолу. На около шест стъпки под него тя спря.