Диего Херера дръпна завесата, взе металната кутия, върна я на мястото й, затвори вратичката и двамата мъже я заключиха с ключовете си.
Когато излязоха от трезора, Борн каза:
— Имам нужда от услуга.
Диего го погледна в очакване, но премълча.
— Има един човек, който ме следи. В банката е и чака да се върна.
Сега Диего се усмихна.
— Ама разбира се. Мога да ви покажа вратата, която се използва от клиенти, които се нуждаят, да го речем, от по-висока степен на дискретност от обичайната. — Почти стигнаха до кабинета му, когато по лицето му премина сянка на загриженост. — Мога ли да попитам защо този човек ви следи?
— Не знам — отвърна Борн, — макар че, изглежда, хората се лепват за мен като мухи.
Диего тихо се засмя.
— Ноа често казваше горе-долу нещо подобно.
Борн разбра, че по такъв индиректен начин Диего Херера се беше опитал да го попита дали е работил в екипа на Перлис. Започваше да харесва Диего, също както беше харесал баща му, обаче това не бе причина да му каже истината. Кимна като че ли в отговор на незададения въпрос.
— Не знам и кой е, но е важно да разбера — каза Борн.
Диего разпери ръце.
— Аз съм на вашите услуги, сеньор Стоун — каза той напълно в каталунски стил.
Диего може и да живее в Лондон, но сърцето му още е в Севиля — помисли си Борн.
— Нужно ми е този човек да бъде изкаран от банката на улицата, преди да напусна. Алармата против пожар би свършила добра работа.
Диего кимна.
— Считайте го за направено. — Той вдигна пръст. — При условие, че дойдете утре вечер в дома ми. — Даде на Борн един адрес в Белгрейвия. — Имаме общи приятели и няма да е любезно от моя страна, ако не ви окажа гостоприемство. — После се усмихна, разкривайки равните си бели зъби. — Ще хапнем, а после, ако искате да се позабавлявате, ще отидем във „Веспър Клъб“ на „Фулъм Роуд“.
Диего имаше навик, говорещ повече за практичност, отколкото за егоцентризъм, да взема нещата в свои ръце също като баща си. Това съответстваше на портрета му, който Борн беше успял да си състави, ровейки се в интернет преди няколко седмици, но „Веспър Клъб“ — едно казино само за изключително богати членове, влизаше в противоречие с тази представа. Борн си отбеляза мислено това и се приготви за действие.
Алармата в банка „Агуардиенте“ се задейства и Диего Херера видя как охраната бързо изкара всички навън, включително и преследвача на Борн.
Той се появи от страничния изход на банката и докато клиентите се мотаеха на тротоара в неведение какво ще последва, забеляза опашката да се спотайва в тълпата. Човекът наблюдаваше централния вход за Борн, но не беше в състояние да поглежда и към страничния.
Като се промъкна сред тълпата, която се беше удвоила заради любопитни минувачи и шофьори, надничащи от спрените си коли, Борн застана зад човека и каза:
— Върви право напред по улицата към „Флийт Стрийт“. — Той заби пръста си в кръста на мъжа. — Всеки ще приеме изстрела от пистолет със заглушител за пукот от ауспуха на някой камион. — Той натисна с длан тила на мъжа. — Не съм ти казвал да се обръщаш, нали? А сега тръгвай.
Мъжът се подчини на командата на Борн и започна да се промъква все по-бързо и по-бързо през тълпата по улица „Мидъл Темпъл“. Беше широкоплещест, с мръсноруса, късо подстригана коса, безизразно лице с такава зачервена кожа, като че ли имаше алергия или е стоял прекалено дълго на вятъра. Борн знаеше, че ще се опита да направи нещо, и то скоро. Един бизнесмен, който говореше оживено по джиесема си, се забърза към тях и Борн усети как късо подстриганият се навежда към него. Нарочно се блъсна в бизнесмена, като се остави да бъде отхвърлен встрани от удара. Същевременно се извърна към Борн със свита дясна ръка и събрани пръсти, за да му нанесе удар, когато Борн го ритна зад коляното. Почти в същия миг стисна дясната му ръка като в менгеме и пречупи костта.
Човекът се срути на земята, стенейки от болка. Когато Борн се наведе да го вдигне на крака, той за малко щеше да забие коляното си в слабините му, но Борн се дръпна встрани и го удари болезнено в бедрото, без обаче да го нарани.