— Още ли не сте си легнали? — гласът й беше тих, почти дрезгав, като че ли току-що се бе събудила.
— Не. — Той седеше на дивана, мисълта му беше спокойна и тъмна като морето, но сънят не идваше. По едно време му се беше сторило, че тя въздъхна, но това бе само диханието на града.
Тя се приближи, седна в другия край на дивана и подгъна крака под себе си.
— Ако нямате нищо против, бих искала да остана тук.
Той кимна.
— Не сте ми казали нищо за себе си.
Борн не отговори, не му се искаше да я лъже.
Отвън мина кола, после още една. В тишината излая куче. Градът беше притихнал, като че ли скован от лед, дори сърцето му не биеше.
По широките й устни премина едва забележима усмивка.
— Също като Трейси.
След известно време клепачите й натежаха. Сви се на кълбо като котка и положи глава върху ръцете си. Сега наистина въздъхна и след секунди бързо заспа. Малко по-късно той я последва.
— Трябва да си се побъркал — рече Сорая Мур. — Нямам намерение да прелъстявам Аркадин заради теб, Уилърд или някой друг.
— Разбирам притеснението ти — каза Маркс. — Обаче…
— Не, Питър, мисля, че не разбираш. Наистина го мисля. В противен случай нямаше да има това обаче.
Тя стана и отиде при парапета. Седяха на една пейка край канала в Джорджтаун. Блещукаха светлини, а лодките стояха неподвижни като заспали на стоянките си. Зад тях се разхождаха млади хора, пиеха и се прегръщаха. От време на време група тийнейджъри, застанали по-нататък, избухваха в смях. Нощта беше приятно мека. По тъмното небе се гонеха едва забележими облаци.
Маркс стана и я последва. Въздъхна, като че ли той беше огорченият, което я ядоса още повече.
— Защо става така — рече разпалено тя, — че жените са толкова подценявани, та мъжете ги използват само заради телата.
Каза го като въпрос и Маркс го знаеше. Подозираше, че до голяма степен гневът й се дължеше на факта, че тъкмо той — добър и верен приятел, иска това от нея. И, разбира се, защото идеята беше на Уилърд. Той знаеше, че тази задача ще бъде обидна за Сорая повече, отколкото за други жени, които нямаха толкова положително мнение за себе си. Знаеше, че Маркс беше единственият, който би могъл да я накара да приеме. Всъщност Маркс бе убеден, че ако Уилърд директно й беше поставил задачата, тя щеше да му каже да върви да се чука и да си тръгне, без повече да се обърне назад. И въпреки това, както трябва да беше предвидил Уилърд, тя бе тук. Макар да беше видимо бясна, не му каза да върви на майната си.
— От векове, през които жените непрекъснато са били потискани от мъжете, те са измислили уникални начини да вземат от тях това, което искат: пари, власт, ръководно положение в доминираното от мъжете общество.
— Нямам нужда от лекция за ролята на жените през историята — сопна се тя.
Маркс реши да не обръща внимание на забележката й.
— Каквото и да си мислиш, безспорен факт е, че жените имат една уникална способност.
— Би ли престанал с това уникално, ако обичаш?
— Способност да привличат мъжете, да ги прелъстяват, да намерят пукнатините в бронята и да използват тази слабост срещу тях. Знаеш по-добре от мен какво потенциално оръжие може да бъде сексът, когато е използван разумно. Това е особено валидно за тайните служби. — Той се обърна към нея. — В нашия свят.
— Боже господи, ти си бил един малък гадняр. — Тя се наведе над парапета, преплела пръсти със същата увереност като мъж, което беше типично за нея.
Маркс извади джиесема си, изкара на екрана снимка на Аркадин и й го подаде.
— Красив кучи син, нали? И магнетичен, доколкото разбирам.
— Ти ме отвращаваш.
— Подобно отношение не ти подхожда.
— А да чукам Аркадин ми подхожда, така ли? — Тя му подаде телефона обратно, но той не протегна ръка да го вземе.
— Можеш да се гневиш колкото си искаш, но фактът, че работата ти е да шпионираш, си остава. Ти си това. И още нещо, това е животът, който си избрала. Никой не ти е извивал ръцете.
— Така ли? А ти какво правиш сега?
Той предприе премерен риск.
— Не съм ти дал ултиматум. По всяко време можеш да станеш и да си отидеш.