— И после какво? Няма да имам нищо и ще бъда едно нищо.
— Можеш да се върнеш в Кайро, да се омъжиш за Амун Чалтун, да имаш деца.
Не го каза, за да я обиди, но самата идея беше обидна или по-скоро недостойна. Поне тя така я прие. Изведнъж ясното осъзнаване на факта как М. Еръл Данзигер я беше прекарал й нанесе последния жесток удар. С кариерата й в ЦРУ беше свършено, което само по себе си бе твърде лошо, но той се беше погрижил тя да не може да получи назначение в никоя конкурентна правителствена служба. За някоя от частните фирми, занимаващи се с подобна дейност, също не можеше да става дума. Тя нямаше намерение да се замесва с наемническа организация като „Блек Ривър“. Извърна настрани глава и прехапа устна, за да сдържи сълзите от отчаяние, които напираха в очите й. Почувства се така, както предполагаше, че са се чувствали жените през вековете, когато са се осмелявали да навлязат в света на мъжете, да приемат поръчки, да прехапват устни, за да не изказват мнението си, да пазят тайни, откривани им шепнешком след правене на секс, докато настъпи денят…
— Този човек не ти е съвсем непознат — каза Маркс, като внимаваше да не показва напрежението, което чувстваше в гласа си. — Той е толкова лош, колкото не можеш да си представиш, Рая. Заиграването с него ще бъде едно добро дело от твоя страна.
— Всички така казвате.
— Не, всички правим това, което е нужно. Това е началото и краят на цялата работа.
— Лесно ти е да го кажеш, теб не те карат да…
— Не знаеш какво са ме карали да правя.
Тя отново извърна глава. Той я наблюдаваше как гледа към канала и осветените петна във водата. От лявата им страна тийнейджърите отново избухнаха в смях, който като че ли се засилваше все повече и повече, подет от цялата група.
— Какво не бих дала да бъда една от тях — рече тихо Сорая. — Без никакви грижи в този шибан свят.
В този миг Маркс изпусна беззвучна въздишка на облекчение, разбрал, че тя ще преглътне горчивия хап, който й беше предложил. Щеше да приеме задачата.
— Любопитно. Много любопитно наистина. — Под топлите лъчи на утринното слънце Криси разглеждаше надписа, гравиран от вътрешната страна на златната халка, която Борн беше взел от Ноа Перлис.
— Имам представа от лингвистика — каза Борн, — но това не е на никой от известните езици, нали?
— Ами, трудно е да се каже. Има някои характеристики на шумерски, възможно и на латински, макар да не е нито единият, нито другият. — Тя го погледна. — Откъде го взехте?
— Няма никакъв смисъл, нали?
Тя поклати глава.
— Не, няма.
Криси свари кафе, докато Борн ровеше из фризера. Намери две препечени питки, макар че ако се съди по ледените кристали, полепнали по плика, сигурно стояха там от доста време. Намериха някакъв конфитюр и ядоха прави, и двамата изпълнени с нервно напрежение. Никой не спомена миналата нощ. После Борн й беше показал пръстена.
— Но това е само моето мнение, а аз далеч не съм експерт. — Тя му го подаде обратно. — Единственият начин да разберем със сигурност е да го занесем в Оксфорд. Имам приятел, който е професор в Центъра за изследване на древни документи. Ако това може да бъде разчетено, той със сигурност ще знае как.
Минаваше полунощ, когато лейтенант Р. Саймънс Рийд откри шефа си в денонощния корт за скуош във Вирджиния, където директорът на ЦРУ прекарваше по два изнурителни часа три пъти седмично с един от тамошните инструктори. Рийд беше единственият в ЦРУ, който можеше да съобщава лоши новини на директор Данзигер, без да се притеснява. Беше любимият ученик на Данзигер, когато той преподаваше за кратко в секретната Академия за специални операции на АНС, на която Стария, който се отнасяше с презрение към всичко, свързано с Агенцията за национална сигурност, викаше Академията за специални услуги, за да може подигравателно да я нарича със съкращението АСС6.
Рийд изчака да свърши последният гейм и след това уведоми директора на ЦРУ за присъствието си, като излезе на корта, на който беше топло и миришеше на пот, въпреки че климатичната инсталация работеше с пълна пара.
Данзигер подхвърли ракетата си на инструктора, уви една хавлиена кърпа около врата си и се отправи към адютанта.
— Колко лоша? — Предисловията не бяха нужни: фактът, че Рийд го беше издирил в този час и бе предпочел да дойде лично, вместо да се обади по телефона, беше достатъчно указание за директора.
— Борн е неутрализирал екстрадиращия екип. Или са мъртви, или са задържани от полицията.