— Боже господи! — възкликна Данзигер. — Как ги прави Борн тези работи? Нищо чудно, че Бъд имаше нужда аз да поема нещата в свои ръце.
Отидоха при една пейка и седнаха. На корта нямаше никой друг, единственият звук идваше от бръмченето на климатика.
— Борн още ли е в Лондон?
Рийд кимна.
— За момента да, там е.
— А Ковън там ли е, лейтенант?
Когато беше истински вкиснат, Данзигер се обръщаше към него само с чина му.
— Да, сър.
— Защо не се е намесил?
— Мястото е било твърде оживено. Имало е прекалено много свидетели, за да се опита да отвлече Борн от улицата.
— Други възможности?
— За съжаление липсват — отвърна Рийд. — Да направя ли нещо по въпроса? Мога да се свържа с нашите хора в АНС, за да…
— Всичко с времето си, Ранди. Засега не мога да се ползвам открито от хората ми там, няма да е правилно от политическа гледна точка, както би ми напомнил Бъд. Не, трябва да се справим с това, с което разполагаме.
— Ако се съди по броя на извършените от него убийства, сър, Ковън е дяволски добър.
— Добре. — Директорът на ЦРУ се плесна по бедрата и стана. — Пусни го след Борн. Кажи му, че има пълна свобода на действие да направи всичко необходимо, за да докара Борн.
8
След като Питър Маркс й постави задачата да намери и да се залепи за Аркадин, Сорая Мур се беше върнала в апартамента на Дилия Трейн, където беше намерила временно убежище. Беше прекарала последните два часа на засекретения си джиесем в разговори с оперативните си агенти от „Тифон“. Макар самата организация да не беше вече под нейно командване, не можеше да се каже същото за хората, които тя бе наела, обучила и подготвила за специалните задачи, които трябваше да изпълняват. Те бяха свързани с наблюдение и проникване в различни сунитски и шиитски среди, бунтовнически групи, джихадисти и изключително разнообразни политически фракции буквално във всяка страна в Близкия и Далечния изток. Независимо какви бяха нарежданията им и кой отговаряше за „Тифон“ сега, те продължаваха да са й верни.
В момента говореше с Юсеф, връзката й в Хартум. Аркадин беше добре известен в тази част на света, тъй като сега повечето от оръжието за там се доставяше от него.
— Аркадин изобщо не е в Близкия изток — каза Юсеф, — нито пък се е укрил в планините на Азербайджан.
— Няма го и в Европа, Русия и Украйна. Вече се уверих в това — рече Сорая. — Знаеш ли защо е преминал в нелегалност?
— Неговият бивш бос Дмитрий Маслов е издал срещу него фатва7, или както там го наричат руснаците.
— Мога да разбера защо — каза Сорая. — Маслов го нае да отнеме оръжейния бизнес от Николай Йевсен и преди няколко седмици той вършеше в Хартум тъкмо това. Но после избяга с целия списък на клиентите на Йевсен, който се съхранява в един компютърен сървър.
— Говори се, че Маслов открил Аркадин в Бангалор, но не успял нито да го убие, нито да го залови и сега той просто е изчезнал.
— В наше време никой не може да изчезне, не и за дълго — каза Сорая.
— Е, сега поне знаеш къде не е.
— Напълно си прав. — Сорая се замисли за момент. — Ще накарам някой да се порови в компютрите на имиграционните власти в двете Америки и може би в Австралия, за да видим дали няма да изскочи нещо.
Доколкото Борн си спомняше, Дейвид Уеб беше работил в Оксфорд — най-стария университет в английски говорещия свят — на два пъти, но, разбира се, може да е имало и повече визити. По онова време Центърът за проучване на древни документи се намираше в университетския Класически център в „Олд Бойс Скул“ на „Джордж Стрийт“. Сега той се помещаваше в нова сграда в ултрамодерния „Стелиос Йоану Скул“ за класически и византийски изследвания на улица „Сейнт Джайлс“ 66. Тя беше също толкова в разрез с изучаването на древни езици, колкото и с внушителните оксфордски сгради от осемнадесети и деветнадесети век. Тази част на „Сейнт Джайлс“ се намираше в центъра на Оксфорд, древен град, хартата за чието основаване е издадена през 1191 година. Центърът беше известен като Карфакс — дума, произхождаща от френската карфур, което означава „кръстопът“. Наистина четирите големи булеварда на Оксфорд, включително „Хай Стрийт“, се срещат на това място, също така прочуто по свой начин, както Холивуд и „Вайн Стрийт“, но с много по-богата история.
Преди да тръгнат от Лондон, Криси се беше обадила по телефона на приятеля си, професор Лайъм Гайлс. Оксфорд се намираше само на петдесет и шест мили и им беше нужен малко повече от час, за да стигнат там със стария й джип „Рейндж Роувър“. Трейси й го беше дала, когато бе започнала да пътува прекалено много.