— А какво правят латинските букви между тях? — попита Криси. — И тези непознати символи? Те език ли са?
Гайлс се усмихна.
— Вие, господин Стоун, ме изправихте пред много любопитна и трябва да призная, дяволски вълнуваща загадка. — Той посочи към екрана. — Това, което виждате тук, е смесица от староперсийски, латински и… поради липса на по-добър термин, нека го наречем нещо друго. Мисля, че съм запознат с всички древни езици, които човечеството е открило и категоризирало, но това тук определено не е сред тях. — Той махна с ръка. — След малко пак ще се върна на него.
Премести хоризонтално мишката и постави курсора непосредствено под надписа.
— Първото, което трябва да ви кажа, е, че такова нещо като смесен език не съществува — клинообразното писмо и буквите просто не могат да се смесват. Така че, ако това не е език, тогава какво точно е?
Борн, който се вглеждаше внимателно в гравираните знаци, каза:
— Това е шифър.
Очите на Гайлс се разшириха зад лещите на очилата.
— Много добре, господин Стоун. Поздравявам ви. — Той кимна. — Наистина прилича на шифър, но като всичко останало в тези гравирани знаци той е твърде странен. — Отново се зае с образа, като размести отделните части, разделяйки клинообразното староперсийско писмо и латинските букви в две отделни групи, а в третата останаха „буквите“ на непознатия език.
— Северий — разчете от драсканиците латинската дума Борн.
— Което може да означава доста неща — обади се Криси — или да не означава нищо.
— Съвършено вярно — рече Гайлс. — Но сега да се заемем със староперсийския. — Започна да мести клинообразните форми. — Виждате ли как получихме втора дума. Домна.
— Почакай малко. — Криси се замисли за момент. — Септимий Северий е бил назначен за римски сенатор от Марк Аврелий около 187 година сл.Хр. Впоследствие той се издига до император през 193 и управлява до смъртта си осемнадесет години по-късно. Управлението му е било строга военна диктатура, отговор на ужасяващата корупция на неговия предшественик Комод. На смъртния одър той съветва синовете си „да направят богати войниците, като пренебрегнат всички останали“.
— Чудесно — каза Гайлс.
— Ето някои интересни неща за него. Роден е в днешна Либия и когато увеличава числеността на римската армия, прибавя към нея спомагателни корпуси — войници от далечните източни граници на Римската империя, които трябва да са включвали голяма част от Северна Африка и отвъд нея.
— Това какво отношение има? — попита Гайлс.
Сега в гласа на Криси се усети загадъчна нотка:
— Септимий Северий е бил женен за Юлия Домна.
— Северий Домна — каза Борн. Нещо проблесна дълбоко в главата му, отвъд завесите, които паметта му не можеше да пробие. Може би това бе проблясък на дежа вю, а може да беше и предупреждение. Каквото и да беше, подобно на всички свободно носещи се откъслеци от предишния му живот, които внезапно и необяснимо изплуваха на повърхността, то щеше да се превърне в сърбящо място, което той не можеше да почеше. Нямаше да има друг избор, освен да се примири, докато то само не разкриеше връзката си с него.
— Адам, добре ли си? — Криси го погледна озадачена и почти изплашена.
— Добре съм — рече той. Трябваше да внимава с нея, беше не по-малко наблюдателна от сестра си. — Има ли още?
Тя кимна.
— И става по-интересно. Юлия Домна е била сирийка. Семейството й произхожда от древния град Емеса. Прадедите й са били главни жреци на могъщия храм на Баал и затова са били много влиятелни из цяла Сирия.
— Значи тук имаме гравирани едновременно шифър и анаграма8, смесване на древен западен и древен източен език.
— Също както Септимий Северий и Юлия Домна са съединили Запада с Изтока.
— Но какво означава то? — попита замислен Борн. — Струва ми се, че още ни липсва ключът към загадката. — Той погледна в очакване Гайлс.
Професорът кимна.