— Третият език. Мисля, че сте прав, господин Стоун. Ключът към значението на „Северий Домна“ трябва да е в третата дума. — Той подаде обратно пръстена на Борн.
— Значи езикът си остава загадка — каза Криси.
— О, не. Знам точно какво представлява. Това е угаритски, един вече несъщестуващ първичен език, възникнал във важна част на Сирия. — Той погледна Криси. — Също като твоята Юлия Домна. — Можеш да видиш тук… и тук и отново тук, че угаритският е също толкова важна връзка между най-ранните първични езици и писменото слово, каквото го знаем днес, защото е първото известно доказателство за съществуването на левантийската и южносемитската азбука. С други думи, гръцката, староеврейската и латинската азбука водят началото си от угаритския.
— Значи сте сигурен, че тази дума е на угаритски — каза Борн, — обаче не знаете какво означава.
— Отново и да, и не. — Гайлс отиде при екрана и като сочеше всяка угаритска буква поотделно, я произнесе. — Виждате ли, знам всички букви, но подобно на другите две, тази дума е анаграма. Макар угаритският да се появява за кратко в студията за близкоизточните езици, самото му изучаване е твърде специализирана област, опасявам се, доста ограничена, заради преобладаващото мнение, че не води доникъде, т.е. че е бил по-скоро за улеснение, отколкото активен език. В света има само двама или трима учени, занимаващи се с изучаването му, и аз не съм от тях. Затова, за да разгадая анаграмата, ще ми е нужно необичайно дълго време, с което, откровено казано, не разполагам.
— Изненадана съм, че изобщо има някой, който го изучава — рече Криси.
— Всъщност съществува само една причина изобщо да има някакви учени, занимаващи се с изучаването му. — Гайлс отиде при компютърната клавиатура. — Има малка група, която смята, че угаритският притежава, как да кажа, магическа сила.
— Какво? Като черната магия ли? — попита Борн.
Гайлс се засмя.
— О, не, не, господин Стоун, нищо толкова фантастично. Не, тези хора вярват, че угаритският е играл ключова роля в трудовете по алхимия, че е бил създаден за жреци за заклинания, с които те да демонстрират връзката си с божественото. Вярват още, че самата алхимия е смесица от угаритски — произнасят се правилните звуци в правилната последователност — и конкретен научен опит.
— Например как да се превърне оловото в злато — обади се Криси.
Професорът кимна.
— Между другите неща и това, така е.
— Отново имаме смесване на Изтока със Запада — каза Борн, — както Северий и Домна и староперсийски и латински.
— Интересно. Не бях се замислял от тази гледна точка, но да. Знам, че може да звучи твърде хипотетично и нещата в голяма степен да се приемат на огромна доза доверие, но след като споменахте Юлия Домна и произхода й, можете да погледнете тук. — Гайлс затрака по клавиатурата. На екрана се появи карта на Близкия изток, която бързо се смени с карта на днешна Сирия, а после с конкретна част от страната. — Епицентърът на угаритския език е част от Сирия, която включва Големия храм на Баал, считан от някои за най-могъщия и най-стария от езическите богове.
— Познавате ли някой от тези експерти по угаритски, професоре? — попита Борн.
— Един — каза Гайлс. — Той е, как да кажа, малко ексцентричен като всички в тази тайнствена и доста периферна научна сфера. По една случайност с него играем шах по интернет. Е, това всъщност е някаква първична форма на шах, на която са играли древните египтяни. — Той се засмя. — С ваше позволение, господин Стоун, още сега ще му изпратя имейл с надписа.
— Съгласен съм — рече Борн.
Гайлс написа имейла, прикачи към него снимка на надписа и го изпрати.
— Обича пъзелите. Колкото са по-заплетени, толкова по-добре. Ако той не може да го преведе, никой не би могъл.
Сорая се беше излегнала на леглото, подпряна на една възглавница, в гостната на апартамента на Дилия и сънуваше любимия си Амун Чалтум, когото бе оставила в Кайро, когато джиесемът започна да вибрира на скута й. Преди часове го беше поставила на такъв режим, за да не безпокои приятелката си, която спеше дълбоко в спалнята си.
Отвори рязко очи, завесите на съня й се вдигнаха и като доближи телефона до ухото си, много тихо каза:
— Да.
— Попаднахме на нещо — каза гласът в ухото й. Беше на Сафа, една от жените в агентурната мрежа на „Тифон“, чието семейство беше избито от терористи в Ливан. — Най-малкото е възможно. В момента изпращам няколко снимки в компютъра ти.