Погледна в страничното огледало и видя, че единият от мотоциклетите продължава да се носи след него. Беше ли се отървал от другия? Приближавайки пламъците, изчака до последния момент и рязко настъпи спирачките непосредствено пред тях. Хората се разбягаха кой накъдето види, а полузаслепеният мотоциклетист се заби в задницата на тойотата, излетя от седалката, претърколи се през глава, стовари се върху предния капак на колата, отскочи и се смъкна на земята.
В това време Аркадин вече беше излязъл навън. Чу мотоциклетиста да стене, докато се опитваше да се изправи сред пръстта, и го изрита с все сила в главата. Тъкмо се канеше да влезе отново в колата, когато куршумите се забиха в калника от неговата страна. Сниши се рязко: не можеше да стигне автомата, който беше взел от убития в асансьора. Беше го оставил на седалката до шофьора. Опита се да пропълзи до вратата откъм волана, но всеки опит беше спиран от куршуми, които се забиваха в тойотата.
Легна на земята и се запромъква пълзешком под колата. Лепкавата, остра миризма го удари с все сила в носа. След като изпълзя от другата страна, отвори задната врата на тойотата и за малко да получи куршум в главата. Хвърли се отново на земята и се скри под колата, докато премисли какво да прави. След секунди си даде сметка, че няма друг избор, освен да изостави колата. Разбра, че противникът му иска тъкмо това и реши как да действа, за да елиминира или поне да намали това предимство на руснаците.
Притвори за миг очи и според посоката, от която бяха дошли куршумите, си представи къде би могъл да се намира руският моторист. След това се извърна на деветдесет градуса и се измъкна изпод тойотата, като се залови с пръсти за предната броня.
Предното стъкло беше разбито от куршуми, но тъй като бе специално обезопасено, не се разпадна на парчета, а се напука в такава сложна, подобна на паяжина плетеница, че стана напълно непрозрачно и преследвачът му не можа да види, че се е измъкнал. Долу в ниското беше вонящата тълпа на бездомните, низвергнатите и недоволните. Докато препускаше бясно на зигзаг сред блатото от хора като скелети, видя бледите им пепеляви лица. После чу сред разговорите на хинди и урду мощното боботене на двигателя на мотоциклета. Тези проклети хора се движеха като море — разделяха се, докато се провираше сред тях, и руснакът следваше тъкмо това движение като сигнал, издаван от екрана на сонар.
Аркадин видя недалеч от себе си поддържаща конструкция от метални греди, закрепена към забитите дълбоко в земята бетонни основи, и побягна към тях. С мощен рев моторът се измъкна от човешкото море и се втурна след него, но през това време той вече беше успял да изчезне сред сложната плетеница на металната конструкция.
Като наближи гредите, руснакът намали скоростта. От лявата му страна имаше временно издигната ограда от гофрирана ламарина, вече започнала да ръждясва от лепкавия индийски въздух, затова зави надясно и започна да обикаля отстрани металните греди. С готов за стрелба автомат „Калашников“ се взря в мрака на бездната, в която масивните основи стърчаха като огромни кътници.
Беше обиколил половината от конструкцията, когато Аркадин, който се беше проснал като леопард върху една горна греда, скочи отгоре му. Тялото на руснака се изви назад, инстинктивно стисна ръчката на газта, мотоциклетът се втурна рязко напред и той загуби равновесие тъкмо в мига, в който под тежестта на скочилия отгоре Аркадин предницата на мотоциклета се изправи нагоре. Под напора на ускорението машината се извъртя встрани под тях и двамата бяха отхвърлени към металните греди. Главата на руснака се удари в една от гредите и автоматът изхвръкна от ръката му. Аркадин се опита да замахне срещу него, но видя, че парче метал се беше забило отзад в бедрото му почти до самата кост. Беше като набит на кол. С рязко движение, от което дъхът му спря, измъкна парчето от крака си. Руснакът се хвърли върху него още докато пред очите си виждаше искри от болката, и той усети парещия му дъх в дробовете си. Върху него се посипа градушка от удари — в главата, в ребрата и в гръдната кост, преди да успее да замахне с парчето метал и да го забие право в сърцето на нападателя.
Руснакът зяпна от изненада и погледна с недоумяващ поглед Аркадин миг преди да обели очи и да рухне на пропитата с кръв земя. Аркадин се обърна и се отправи към рампата, по която се излизаше на улицата, но се почувства като парализиран. Краката му се бяха вдървили и почти отказваха да се подчинят на командите на мозъка, в който като че ли все повече нахлуваше някаква мътилка. Усети, че му става студено и че не може да фокусира погледа си. Опита се да си поеме дъх, не можа и падна.