— Почакай — спря я Сорая.
В лаптопа си имаше поставена карта на телефонна компания за интернет и я включи. Миг по-късно я свързаха. Видя, че файлът е изпратен, и го отвори. Имаше три снимки. Първата беше паспортна, Аркадин, сниман до раменете, същата, която Питър й бе показал, така че може би беше единствената му свястна фотография, която имаха. Но тази версия беше по-голяма и по-ясна. Маркс беше прав, той бе красив екземпляр: дълбоко хлътнали очи, агресивни черти. И рус. Плюс или минус? Не беше сигурна. Другите две очевидно бяха снимки от телевизионни камери за наблюдение. Образите не бяха контрастни, а цветовете слабо изразени. Бяха на едър и мускулест мъж, който носеше евтина спортна шапка с логото на „Даласките каубои“, вероятно купена на летището. Не можеше да види достатъчно от лицето му, за да е напълно сигурна, че е той. Обаче на втората снимка беше повдигнал назад шапката, за да се почеше по главата. Косата му беше много черна и лъскава, като че ли току-що я бе боядисал. Вероятно си е помислил, че е извън обсега на камерата, си каза тя, докато изучаваше лицето. Сравни го с архивната снимка.
— Мисля, че е той — каза Сорая.
— Аз също. Снимките са от камерите на имиграционната служба в далаското летище Форт Уърт преди осем дни.
„Защо ще лети до Тексас — запита се Сорая — вместо до Ню Йорк или Лос Анджелис?“
— Дошъл е с полет от парижкото летище „Шарл дьо Гол“ под името Стенли Ковалски9.
— Будалкаш ли ме? — попита Сорая.
— Няма такова нещо.
Човекът определено имаше чувство за хумор.
9
Леонид Аркадин наблюдаваше, присвил очи, как раздрънканият мръснокафяв кабриолет подскача по пътя, който водеше до кея. Слънцето приличаше на кървавочервен флаг на хоризонта. Отминаваше още един убийствено горещ ден.
Нагласи бинокъла пред очите си и видя как Борис Карпов паркира колата и излезе от нея да се поразтъпче. Със сваления гюрук и без багажник полковникът нямаше друг избор, освен да дойде сам. Огледа се наоколо, за момент погледна право към мястото, където Аркадин лежеше по корем, преди да продължи да се оглежда, без да го види. Аркадин беше идеално прикрит върху ламаринения покрив на една рибарска колиба и надничаше през процепа под табелата, на която на ръка бе написано BODEGA — PESCADO FRESCO A DIARIO10.
Около него непрекъснато бръмчаха мухи, вонята на риба го обгръщаше отвсякъде като отровен облак, а от горещината през деня ламарината още не беше изстинала и пареше корема, коленете и лактите му като пода на пещ, но тези неудобства не му пречеха да наблюдава.
Видя как Карпов се нареди сред пътниците за круиза по залез-слънце, плати си таксата и се качи на шхуната, която всекидневно плаваше до Морето на Кортес. С изключение на екипажа, състоящ се от мексиканци с прошарени коси, Карпов беше по-стар от останалите на борда с около тридесет години. Изглеждаше точно като риба на сухо, застанал на палубата сред момичета по бикини и техните пияни, измъчвани от хормони придружители. Колкото по-неудобно се чувстваше полковникът, толкова по-доволен беше Аркадин.
Десет минути след като шхуната се отдели от кея и отплава, той слезе от покрива на рибарската колиба и отиде до мястото, където беше завързана „цигарата“ — дълга, елегантна лодка, състояща се най-вече от двигател. Ел Хералдо — един бог знае откъде този жител на щата Сонора беше получил името си, го чакаше, за да потеглят.
— Всичко е приготвено точно както искахте, шефе.
Аркадин се усмихна на мексиканеца и сложи мощната си ръка върху рамото му.
— Какво щях да правя без теб, приятелю? — Той пъхна в ръката на човека банкнота от двадесет американски долара.
Ел Хералдо, нисък, широкоплещест мъж, застанал широко разкрачен на кривите си крака, се ухили до уши, когато Аркадин се качи в лодката. След като намери предварително заредената хладилна кутия, той я отвори, бръкна дълбоко навътре и остави там нещо в непромокаема торба с цип. После отиде при кормилото. Откъм кърмата се чу продължително, плътно ръмжене и се понесе струя синкав дим, когато включи двигателя. Ел Хералдо отвърза предното и задното въже и му ги подхвърли, а после помаха с ръка на Аркадин, който насочи моторницата към изхода на пристана, провирайки се между шамандурите, които маркираха краткия канал. Отпред беше дълбоката вода, където топлите цветове на залязващото слънце се плъзгаха по кобалтовосините вълни.
Бяха толкова малки, че подхождаха повече за река. Като Нева, помисли си Аркадин. Мислите му се насочиха към миналото, към Санкт Петербург при залез с кадифеното небе отгоре и леда по реката, когато двамата с Трейси седяха един срещу друг на една маса до прозореца в „Дома“ с изглед към водата. Освен Ермитажа по крайбрежния булевард имаше сгради с богато украсени фасади, напомнящи за венецианските палацо, недокоснати от Сталин и комунистическите му наследници. Дори Адмиралтейството беше красиво, без онази груба, военна архитектура, характерна за подобни здания в други големи руски градове.
9
Една от най-забележителните роли на легендарния американски киноактьор Марлон Брандо. — Бел.прев.