— По-добре ще е първо да хапнете нещо.
Аркадин му предложи малък пакет, но Карпов само поклати глава.
— Както искате. — Аркадин завря нос в бурито от телешка кайма11, увита в прясно изпечена тортиля, и пое дълбоко аромата.
— Боже господи! — простена Карпов и извърна лице.
— Ах, Мексико! — Аркадин захапа с удоволствие буритото. — Жалко, че не ме послушахте, когато атакувахте склада на Маслов — рече той, като продължаваше да дъвче огромните хапки.
— Изобщо не започвай с това — прекъсна го рязко Карпов, отсичайки думите така, като че ли всяка беше главата на Аркадин. — Най-вероятният сценарий беше да ми устроиш капан по заръка на Маслов. Какво очакваше да направя?
Аркадин сви рамене.
— И все пак една възможност беше пропиляна.
— Какво казах току-що?
— Искам да кажа, че с човек като Маслов няма да имате повече от две възможности.
— По дяволите, знам какво имаш предвид — каза разпалено полковникът.
Аркадин го прие със завидно спокойствие.
— Това вече няма значение. — Той отвори още една бира и му я подаде.
Карпов притвори очи за момент. Като че ли се опитваше да преброи до десет. Когато ги отвори, каза, доколкото му беше възможно, с по-спокоен тон:
— Бих целия път, за да чуя нещо, така че ще е по-добре да ми го кажеш.
След като изгълта буритото, Аркадин си избърса устата с опакото на ръката и взе нова бира, за да измие храната.
— Искате имената на къртиците… Не ви виня. Ако бях на ваше място, и аз щях да искам същото и ще ви ги дам, но първо ми трябват някои гаранции.
— Ето че се започва — рече уморено Карпов. Той прекара бутилката през потното си чело. — Добре, каква е цената?
— Постоянен имунитет за мен.
— Дадено.
— И искам главата на Дмитрий Маслов на тепсия.
Карпов го погледна с любопитство.
— Какво е станало между вас двамата?
— Искам отговор.
— Дадено.
— Трябва ми гаранция — настоя Аркадин. — Въпреки всичките ви усилия той все още държи в джоба си дяволски много хора, като се започне от апаратчици във ФСБ и политици от регионите и се стигне до федерални съдии. Не искам да се измъкне от дръвника.
— Ами, това зависи от качеството, количеството и подробностите в сведенията, които ще ми дадеш, не е ли така?
— Не се тревожете за това, полковник. Всичко, с което разполагам, е солидно като скала и е възможно най-пагубно за него.
— В такъв случай, както вече казах, имаш думата ми. — Карпов отпи голяма глътка бира. — Нещо друго?
— Да.
Карпов, който беше взел в ръка една от прогизналите обувки, тъжно кимна.
— Винаги има, нали така?
— Искам аз да се разправя с Озеров.
Карпов се намръщи и извади няколко водорасли от съсипаната си обувка.
— Озеров е заместникът на Маслов, отделянето му от боса ще предизвика съмнения.
— Мога да ви улесня.
— Не съм изненадан — рече сухо Карпов. Замисли се за момент, а после, очевидно взел решение, кимна: — Добре тогава. — Вдигна пръст и добави: — Обаче трябва да те предупредя, че ще имаш максимум дванадесет часа на разположение да се погрижиш за него. След това той е мой заедно с останалите.
Аркадин протегна ръка и стисна ръката на Карпов. Дланта му беше силна и мазолеста като на работник. Това му хареса. Може и да беше държавен служител, но не и търтей. Беше човек, който нямаше да го подведе, Аркадин бе сигурен в това.
Точно в този момент Карпов се нахвърли отгоре му. Обви с една ръка врата му, стисна го за брадичката и я повдигна, а с другата опря острието на бръснач в беззащитното му гърло.
— Бил е в обувката ви — каза Аркадин, без да се помръдва. — Доста първобитен похват, но много добър.
— Слушай сега, тъпанар такъв. Не прощавам на тези, които се бъзикат с мен. Ти направи нещата така, че да се проваля в онзи склад. Сега Маслов е предупреден, ще бъде нащрек, а това прави още по-трудна разправата с него. Не направи нищо, освен да проявяваш неуважение към мен. Мръсен убиец, най-долната форма на това, което се приема за живот сред цялата смърдяща купчина лайна. Заплашваш хора, измъчваш ги, а после ги убиваш, като че ли човешкият живот няма абсолютно никакво значение за теб. Чувствам се омърсен само от факта, се съм близо до теб, но Дмитрий Маслов ми трябва повече от желанието да те убия, така че просто трябва да се примиря с това. Животът е пълен с компромиси и с всеки следващ ръцете ти потъват все по-дълбоко в кръв. Свикнал съм. Обаче ако двамата с теб ще трябва да работим заедно, ще се отнасяш с мен с уважението, което заслужавам, или, кълна се над гроба на баща си, още тук ще ти прережа гърлото, ще ти обърна гръб и ще забравя, че изобщо съм те срещал. — Той доближи лицето си до това на Аркадин: — Разбрахме ли се, Леонид Данилович?