— Откри ли нещо?
Борн поклати глава.
— Помислих, че може да има някакъв надпис — „На Берти от Матилда“ или нещо подобно.
— Още една задънена улица — рече ядосан инспекторът. — Господи, тези колене ще ме довършат. — Изохка, докато се изправяше.
Сега Борн знаеше какво означава „Северий Домна“ — група или общество. Както и да се наричаше, беше ясно едно — бяха положили големи усилия да запазят в тайна съществуването си от останалия свят. И сега по някаква причина се показаха на повърхността, рискувайки да бъде разкрита тайната им… всичко това заради пръстена, на който бе гравирано името им и думата „Доминьон“.
11
Оливър Лис, който крачеше по улица „Норт Юниън“ в Стария град на Александрия, погледна часовника си и след минута влезе в една дрогерия от онези, където се продаваше почти всичко. Мина покрай секциите за хигиена на зъбите и краката, взе евтин джиесем с тридесет предплатени минути и го занесе на касата, където една индианка го активира. Купи и един брой на „Вашингтон Поуст“. Плати в брой.
Когато отново излезе на улицата с вестника под мишница, разкъса пластмасовата опаковка и тръгна обратно под тъмното небе без нито една звезда натам, където беше паркирана колата му. Влезе вътре и включи джиесема в портативното устройство за зареждане, което щеше да го зареди напълно след по-малко от пет минути. Докато чакаше, отпусна глава върху облегалката и притвори очи. Предишната нощ не беше спал много, както и през останалите нощи, откакто се съгласи да финансира възстановената „Тредстоун“.
Не за пръв път си зададе въпроса дали беше постъпил правилно, а сетне се опита да си спомни кога за последен път е вземал делово решение по своя воля. Преди повече от десет години с него се беше свързал един човек на име Джонатан, макар Лис скоро да заподозря, че той изобщо не се казва така. Джонатан му беше казал, че е част от голяма многонационална групировка и че ако Лис изиграе правилно картите си и той, както и групировката останат доволни, Джонатан ще направи така, че групировката да стане постоянен клиент на Лис. След това предложи на Лис да създаде частна фирма за рискови инвестиции, под чието прикритие да стане изпълнител на поръчки за американските въоръжени сили в горещи точки на планетата. Така беше създадена „Блек Ривър“. Групировката на Джонатан даде първоначалния капитал, точно както той бе обещал, и включи двамата партньори. Това беше същата групировка, която чрез Джонатан го беше предупредила предварително за събитията, които щяха да последват и които скоро щяха да станат причина за провала на „Блек Ривър“. Групировката успя да го измъкне, без той да бъде обект на каквито и да е последвали разследвания, слушания в Конгреса, предявяване на обвинения в престъпление, съдебни процеси и неизбежни присъди.
След това, само седмици след като успешно се беше отървал, Джонатан му направи ново предложение. Изобщо не беше предложение, а заповед — да даде първоначалния капитал за „Тредстоун“. Дори не беше чувал за нея, но му предоставиха секретен файл, съдържащ подробности за нейното създаване и дейност. Тогава беше научил, че само един член на „Тредстоун“ е останал жив — Фредерик Уилърд. Свърза се с него и останалото се разви точно както беше предвидено.
От време на време си позволяваше лукса да се пита как тази групировка разполага с толкова значително количество свръхсекретна информация. Какви бяха източниците й? Нямаше значение дали информацията се отнасяше за американското, руското, китайското или египетското разузнаване. Беше винаги изключително важна и винаги вярна.
Най-загадъчният аспект от цялата тази глава от живота му беше, че той никога не се бе срещал лице в лице с някои от тези хора. Джонатан правеше предложенията по телефона, на което Лис се беше съгласил, без ни най-малко да протестира. Не беше човек, който обича да робува на някого, но се радваше на всеки миг, през който продължаваше да е жив, а без тези хора отдавна щеше да е мъртъв. Дължеше всичко на групировката на Джонатан.
Джонатан и колегите му бяха строги началници… напълно сериозни и взискателни в преследването на целите си — но и щедри с възнагражденията. През годините групировката беше платила на Лис така добре, както той никога не си представяше дори и в най-смелите си очаквания. Това беше още един аспект от нейното съществуване, който само прибавяше друг щрих към мистерията — явно неизчерпаемото богатство на групировката. Не по-малко важно беше и това, че тя го закриляше, както Джонатан му беше обещал. Бяха го доказали, когато го измъкнаха невредим от катастрофата, пратила във федерални затвори до края на живота им, двамата му бивши партньори от „Блек Ривър“.