— Не.
Отавио поклати глава.
— Не разбирам. Работехме заедно в Мароко по задача от Алекс Конклин… Това е Диего Херера, познах го.
— Херера ме знае като Адам Стоун.
Отавио веднага съобрази и кимна:
— Разбирам. — Той погледна през рамото на Борн. — Защо не ни запознаеш?
— Не мисля, че ще е разумно.
— Ако се съди по изражението на Херера, ще му се стори странно, ако не го сториш.
Борн разбра, че няма избор. Обърна се и поведе Отавио към бара.
Борн ги представи един на друг.
— Диего Херера, това е Отавио…
— Морено — каза Отавио и подаде ръка на Диего.
Когато Диего я пое, очите му се разтвориха широко от изненада и тялото му се отпусна върху стола. В този миг Борн видя как мъжът с белега измъкна тънка кама, която, плъзгайки дланта си покрай тази на Диего, беше забил в гърдите му. Върхът й беше леко извит нагоре и като че ли имитираше усмивката на Отавио, която сега беше направо зловеща.
Борн го хвана за яката на ризата и го повдигна нагоре, но човекът с белега не пусна ръката на Диего. Беше невероятно силен, хватката му бе като менгеме. Борн се обърна към Диего, но видя, че животът вече го напуска. Върхът на ножа вероятно беше пронизал сърцето му.
— Ще те убия за това — прошепна Борн.
— Няма да го направиш, Джейсън. Аз съм от добрите, не помниш ли?
— Не си спомням нищо, дори името ти.
— В такъв случай просто трябва да ми се довериш. Трябва да се измъкваме от…
— Никъде няма да те пусна — рече Борн.
— Нямаш друг избор, освен да ми се довериш. — Човекът с белега погледна към вратата, която в този момент се отвори. — Погледни алтернативата.
Борн видя, че в апартамента влиза охранителят Доналд. Придружаваха го двама други здравеняци в смокинги. Изненадата премина като удар от електрически ток през тялото му. Всичките носеха златни халки на показалците на десните си ръце.
— Те са „Северий Домна“ — каза човекът с белега.
Втора част
12
Единственият звук сред настъпилата от липсата на каквото и да било действие абсолютна тишина беше шепотът на загубилите пари играчи. Отавио подаде на Борн чифт специални заглушители за уши и прошепна само една дума:
— Сега.
Борн намести заглушителите в ушните си канали. Видя Отавио да измъква от джоба си нещо, подобно на топка, което беше прихванал с палеца и средния пръст на лявата си ръка. Единствено грубата повърхност и заглушителите му подсказаха какво може да бъде: УЗО, ултразвуково оръжие.
В този момент Отавио го пусна на пода, където то се изтърколи по лъскавите мраморни плочи към тримата агенти от „Северий Домна“, които бяха застанали между тях и зелената врата. Активира се веднага, щом падна на пода, и изпълни с ултразвук пространството наоколо, което засегна вътрешното ухо на всички в помещението и те рухнаха в несвяст на земята.
Борн последва Отавио покрай масите, прескачайки телата. Доналд и другите двама здравеняци лежаха на пода заедно с играчите и крупиетата, но когато мъжът с белега прескачаше един от охранителите, той протегна ръка и го дръпна силно отзад за сакото, събори го и му нанесе силен удар над дясното ухо. Борн заобиколи падналото тяло на Отавио. В този момент охранителят се изправи и Борн разпозна в него мъжа, който патрулираше в залата за електронни игри. Носеше тапи за уши, за да заглушава силната рок музика. Не бяха като тези на Борн и на човека с белега, но намаляваха достатъчно въздействието на ултразвука, което помогна на охранителя бързо да се съвземе.
Борн стовари юмрука си в ребрата му. Мъжът изохка, но когато се обърна, държеше в ръка пистолет „Валтер П99“. Борн му нанесе саблен удар по китката. Успя да му отнеме пистолета и замахна с дръжката към лицето му, но той се наведе и избегна удара. Борн го блъсна в стената, а човекът го удари с все сила в десния бицепс и ръката му се схвана. За да се възползва от предимството си, охранителят се опита да стовари юмрука си в слънчевия сплит на Борн, но той отскочи встрани и спечели малко време, докато дясната му ръка се оправи.
Биеха се безмилостно и мълчаливо в помещението, странно изпълнено с хора, нападали върху игралните маси или на пода. В безмълвната си ярост и двамата непрекъснато правеха резки движения в едно помещение, където цареше пълен покой, а от това ръкопашният бой изглеждаше още по-зловещ, като че ли двамата се биеха под вода.