Озеров, който стоеше в сянката със скръстени на гърдите ръце, като че ли не гледаше наникъде, но всъщност наблюдаваше Аркадин така съсредоточено, както ястреб дебне жертвата си. Лицето му беше покрито с петна и белези — преки доказателства за убийства, улични свади и почти смъртоносни схватки, а ъглите на тънките му устни бяха извити нагоре в познатата омразна усмивка, едновременно снизходителна и противна.
Аркадин беше възпрепятстван от панталоните си. Бяха смъкнати около глезените му, защото беше неловко да му ги свалят напълно. Разбира се, не чувстваше болка, но не знаеше как упойката, която му бяха сложили, ще се отрази на способността му да бяга бързо.
— Това е — чу той да казва хирургът. — Пазете раната от намокряне най-малко една седмица. Предписвам ви антибиотик и болкоуспокояващо. На излизане можете да ги купите от аптеката. Имате късмет, че раната беше чиста и пристигнахте тук, преди да успее да се инфектира. — После хирургът се засмя. — Е, известно време няма да можете да участвате в състезания по маратон.
Една сестра сложи хирургическа превръзка върху раната и я закрепи с пластир.
— В продължение на около час не би трябвало да чувствате нищо — рече тя. — Но гледайте преди това да вземете и от двете предписани лекарства.
Озеров свали ръцете си от гърдите и се отдръпна от стената. Все още продължаваше да не гледа директно към Аркадин, но дясната му ръка беше в джоба на панталоните. Аркадин нямаше представа какво оръжие носи, но не смяташе да чака, за да разбере.
Помоли сестрата да му помогне да си намъкне панталоните. Когато закопча колана и седна в леглото, тя се обърна с намерение да се отдалечи. Тялото на Озеров видимо се напрегна. Когато Аркадин се смъкна от леглото и се изправи на крака, прошепна в ухото на сестрата:
— Аз съм полицай под прикритие. Този човек там е изпратен от престъпници да ме убие. — Когато сестрата го погледна с широко отворени очи, той добави: — Само правете каквото ви казвам и всичко ще бъде наред.
Като я държеше между себе си и Озеров, Аркадин зави надясно. Тя повтаряше всяка негова стъпка.
— Отклонявате се от изхода — прошепна му сестрата.
Аркадин продължи да върви, наближавайки колоната, където хирургът си дезинфектира ръцете от окачения на нея прибор. Усещаше как сестрата започна да става все по-нервна.
— Моля ви — прошепна тя, — нека да повикам охраната.
Бяха застанали до колоната.
— Добре — рече той и я блъсна така силно, че тя връхлетя върху една количка. От сблъсъка с нея друга сестра и доктор за малко да паднат на пода. В настъпилата суматоха Аркадин видя, че в коридора се показа човек от охраната, а Озеров върви към него със страховито тънка кама в ръка.
Аркадин сграбчи прибора с дезинфектанта и го изскубна от скобите. Замахна силно и го стовари върху главата на охранителя, който, падайки, се подхлъзна върху линолеума на пода. С прибора под мишница Аркадин прекрачи проснатото тяло на охранителя и побягна по коридора.
Озеров веднага го последва, скъсявайки с всяка крачка разстоянието помежду им. Аркадин си даде сметка, че съзнателно забавя ход, опасявайки се да не разкъса шевовете на раната. Отвратен от себе си, той се провря с рамото напред между две стажантки и хукна колкото може по-бързо. Коридорът пред него беше свободен. Бръкна в джоба си за запалката и я щракна. После напомпа дезинфектант от прибора. Чуваше стъпките на Озеров зад себе си и почти си представи как диша учестено.
Внезапно се обърна рязко, поднесе пламъка на запалката към леснозапалимия дезинфектант и хвърли прибора срещу приближаващия се преследвач. После се обърна и побягна, но експлозията го застигна и го хвърли на няколко метра нататък по коридора.