Започна да слиза бавно по стъпалата, като стъпваше предпазливо с босите си крака от полумрака в тъмното. Трябваше да слезе чак до долу, преди да може да стигне ключа, за да запали лампите в хола. Стълбището беше пред нея. Стори й се по-стръмно и по-опасно в тъмното. За момент помисли дали да не се върне обратно горе, за да потърси фенерче, но усети, че нервите й нямаше да издържат, ако се обърне сега. Продължи да слиза стъпало по стъпало надолу. Те бяха дървени, полирани до блясък и хлъзгави. Веднъж се подхлъзна, политна напред и за малко да загуби равновесие. Хвана се за перилата и се задържа, а пулсът й продължи да бие бясно в ушите.
Успокой се, каза си тя. — Успокой си нервите, Криси. Тук няма никой.
Шумът се чу отново, този път по-силен, защото беше по-близо до него, и тя разбра. В къщата имаше някой.
Веднага след като слънцето залезе в деня, когато Карпов се беше отправил на дълго пътуване обратно за Москва, Аркадин и Ел Хералдо отплаваха с „цигарата“. Аркадин маневрираше с елегантната моторница отвъд пристана без включени светлини, което беше незаконно, но необходимо. Освен това бързо беше разбрал, че в Мексико разделителната линия между законно и незаконно се местеше по-често от фронтова линия по време на война. Да не говорим пък за факта, че незаконното и законното често си противоречаха.
Мощната джипиес система на „цигарата“ беше старателно прикрита, така че от нея да не се показва никаква светлина в кадифения здрач. В небето на изток вече се бяха струпали звезди, които с нетърпение очакваха да демонстрират великолепието си.
— Време — рече Аркадин.
— Осем минути — отвърна Ел Хералдо, поглеждайки часовника си.
Аркадин промени с два градуса курса. Вече бяха извън периметъра на полицейския контрол, но въпреки това той все още не включваше светлините. Екранът на джипиеса му казваше всичко, което му трябваше да знае. Специалните заглушители, които Ел Хералдо беше монтирал върху ауспуха, работеха без грешка. „Цигарата“ не издаваше почти никакъв шум, плъзгайки се с голяма скорост по водата.
— Пет минути — обади се Ел Хералдо.
— Всеки миг ще имаме визуален контакт.
Това беше подкана за Ел Хералдо да поеме кормилото, а Аркадин да погледне на юг през мощния военен бинокъл за нощно виждане.
— Видях ги — каза след малко той.
Ел Хералдо моментално намали скоростта наполовина.
Аркадин се загледа през бинокъла в приближаващия съд — беше яхта, трябва да струваше над петдесет милиона долара — и забеляза инфрачервените припламвания — две дълги и две къси, видими само за него.
— Всичко е наред — рече той. — Спри.
Ел Хералдо изключи двигателите и моторницата продължи да се носи през вълните по инерция. Изплува от мрака точно пред яхтата. И тя беше с изгасени светлини. Аркадин се приготви, Ел Хералдо сложи очилата за нощно виждане и започна да насочва инфрачервения маяк. Яхтата също беше съоръжена с такъв и така двата съда успяха да застанат един до друг, без да палят светлини и без да се сблъскат.
От левия борд на яхтата спуснаха въжена стълба и Ел Хералдо я завърза за „цигарата“. Мъж в черно му подаде малък кашон. Ел Хералдо го пое върху рамото си и го постави на палубата на лодката.
С помощта на джобно ножче Аркадин отвори кашона. Вътре имаше големи консервени кутии с препакетирани царевични питки. Аркадин отвори една кутия и извади от нея пакета с питките, между които имаше и четири найлонови пакета с бял прах. Заби върха на ножа в един от пакетите и опита праха с език. Остана доволен и даде с ръка на човека от екипажа на яхтата предварително уговорения сигнал. После пъхна пакета с кокаин обратно в кутията с питките и го постави в кашона, а Ел Хералдо го подаде на човека от екипажа. След като той се изкачи обратно по стълбата и изчезна, от яхтата се чу късо изсвирване и Аркадин зачака. Секунди по-късно с портативна лебедка бяха спуснати два доста обемисти денка. Увиснали хоризонтално в мрежата като две риби тон, те бяха дълги около метър и осемдесет.
Когато стигнаха палубата на моторницата, Ел Хералдо ги освободи от мрежата, която веднага беше изтеглена обратно на яхтата. После отвърза въжето на стълбата, която също бе изтеглена.
От яхтата се чу ново изсвирване, този път по-дълго. Застанал зад кормилото, Ел Хералдо включи двигателите, даде заден ход и започна да се отдалечава от яхтата. Когато се отдръпнаха достатъчно, тя се понесе напред и продължи на север, нагоре по крайбрежието на Сонора.