Когато Ел Хералдо направи пълен завой с „цигарата“ и я насочи на изток обратно към брега, Аркадин взе един фенер, клекна и разкъса обвивките на денковете. После освети с фенера това, което беше вътре.
Лицата на двамата мъже изглеждаха бледи на светлината, като се изключат наболите им бради. Все още не бяха на себе си от упойката, която им бяха инжектирали при отвличането от Москва. Очите им, които дни наред не бяха виждали светлина, се свиха и започнаха да сълзят.
— Добър вечер, господа — каза Аркадин, който не се виждаше зад заслепяващия лъч на фенера. — Най-после стигнахте края на пътуването си. Поне за единия от вас. Степан, Павел, вие бяхте двамата мои капитани, двама от най-доверените ми хора. Въпреки това един от вас ме предаде.
Показа им на светлината на фенера лъскавото острие на ножа си.
— През следващия час един от вас трябва да си признае и да ми каже всичко, което знае за предателството си. Наградата ще бъде бърза, безболезнена смърт. Ако не го сторите… известно ли е на някой от вас как се умира от жажда? Не? Бог да ви е на помощ, не пожелавам на никое човешко същество такава смърт.
За миг Криси замръзна на мястото си, несигурна какво да прави, докато инстинктите й да се бори или да бяга воюваха помежду си. После пое дълбоко въздух и се опита да мисли трезво за положението, в което се намираше. Отстъплението нямаше да й помогне. На втория етаж щеше да е като в капан и този, който беше нахълтал в къщата, щеше да се озове много по-близо до Скарлет. Сега единствената й мисъл беше за дъщеря й. Знаеше, че каквото и да стане, трябва да я опази.
Направи една колеблива стъпка надолу, после още една. Оставаха още пет стъпала, преди да може да светне лампите. С гръб, опрян до стената, продължи бавно да слиза. Шумът се чу отново и тя замръзна. Като че ли някой беше минал през вратата на кухнята и сега бе влязъл в хола. Вдигна пистолета, после описа бавно дъга с него и се прицели в мрака. Но освен смътните очертания на канапето и едната облегалка на фотьойла срещу камината не можеше да различи нищо, никакво движение, колкото и предпазливо да беше.
Слезе още едно стъпало надолу, после още едно и почти стигна до ключа за осветлението.
Сега оставаше само още едно стъпало. Наведе се напред с протегната ръка, но изведнъж рязко пое въздух и се отдръпна назад. Някой беше близо до нея на долната площадка на стълбището. Усети движение в срещуположния край на стълбището, вдигна пистолета и се прицели.
— Кой е там? — Гласът й я стресна, като че ли беше насън или принадлежеше на някой друг. — Стой на място, имам пистолет!
— Куки, откъде, по дяволите, си взела пистолет? — каза баща й в тъмното. — Знаех си, че нещо не е наред. Какво става?
Тя запали осветлението и го видя да стои там с лице, пребледняло от притеснение.
— Татко? — Криси примигна, като че ли не можеше да повярва на очите си, че наистина е той. — Какво правиш тук?
— Куки, къде е Скарлет?
— Горе. Спи.
Той кимна.
— Господи, да не я будим. — Хвана дулото на пистолета и го наведе надолу. — А сега ела тук. Ще запаля камината, а ти ще ми кажеш в каква беда си изпаднала.
— Не съм изпаднала в никаква беда. Мама знае ли, че си тук?
— Майка ти се безпокои за теб не по-малко от мен. Нейният начин да се справя с нещата е да готви и точно това прави в момента. Смятам да ви отведа със Скарлет обратно у дома.
Като някой сомнамбул тя слезе по стълбите в хола. Баща й запали и останалите лампи.
— Не мога, татко.
— Защо? — Той махна с ръка. — Няма значение, и без това мислех, че няма да дойдеш. — Постави няколко цепеници върху решетката. После се огледа. — Къде е кибритът?
Запъти се към кухнята. Тя го чу да отваря чекмеджетата и да рови из тях.
— Не че не съм благодарна, татко. Ама наистина си идиот да дойдеш тук посред нощ. Какво направи, проследи ли ме? И как успя да влезеш? — Тя го последва в кухнята.
В същия миг една мазолеста ръка я сграбчи през устата, а пистолетът беше изтръгнат от ръката й. Усети силна мъжка миризма. После видя баща си да лежи в безсъзнание на пода и започна да се съпротивлява.
— Стой спокойно — прошепна гласът в ухото й. — Ако не ме послушаш, ще те отведа горе и ще гръмна дъщеря ти в лицето, а ти ще гледаш.
13
Когато Сорая пристигна на летището в Тусон, отиде право при гишетата за коли под наем и показа снимка на „Стенли Ковалски“ на всички от персонала, но без успех. Такова име нямаше в книгите им — не че беше очаквала да се появи. Професионалист с уменията на Аркадин не би бил толкова невнимателен да наеме кола със същото фалшиво име, което беше използвал пред имиграционните власти. Не се отчая и потърси отговорниците на всяка от фирмите. Тъй като имаше часа и датата на преминаването на Аркадин през летището, беше се постарала да пристигне горе-долу по същото време. Попита за диспечерите, които са били на смяна преди девет дни. Същите хора бяха на работа и сега, с изключение на една жена с необикновеното име Бифи Флисър, която беше напуснала, за да постъпи на работа на рецепцията в хотел „Бест Уестърн“ на летището. Никой от служителите, които даваха коли под наем, не разпозна Аркадин.