„Тойота Корола“, сребристосиня, регистрационен номер… Д, като Дейвид, В, като Виктор, Н, като Нанси, три-три-седем-осем.
Имаше и още нещо, но то не интересуваше Сорая. Малкото електронно устройство, което беше залепила под бюрото на диспечера, работеше безупречно и гласът му се чу с кристална яснота. Жалко, че не можеше да чуе гласа в другия край на линията. Все пак знаеше, че някой държеше под наблюдение летището на Тусон, а може би и други летища близо до границата с Мексико. Разбра също, че които и да бяха тези хора, щяха да я проследят в Мексико. Едно нещо й направи впечатление. Човекът, на когото се обади диспечерът, не разбираше американския жаргон. Това изключваше мексиканците, които поради близостта им до границата почти маниакално се стараеха да научат всеки английски разговорен израз или уличен жаргон. Човекът трябва да беше чужденец, вероятно руснак. А ако, както подозираше, той беше един от хората, поставени да следят за наказателния екип на Дмитрий Маслов, това просто можеше да се окаже нейният щастлив ден.
Първото, което Питър Маркс направи, след като пристигна на лондонското летище „Хийтроу“, беше да се обади по телефона на Уилърд.
— Къде си? — попита Маркс.
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
Маркс се намръщи при тези думи.
— Последното, от което човек има нужда, когато се намира на предната линия, е да бъде в неведение — сопна се той.
— Опитвам се да те предпазя от Лис. Когато ти се обади, а повярвай ми, той ще го стори, съвсем искрено ще му кажеш, че не знаеш къде съм и за теб въпросът ще е изчерпан.
Питър показа официалните си служебни документи за самоличност на представителите на имиграционните власти, а те подпечатаха паспорта и му дадоха знак да мине през пункта.
— Обаче не и за теб.
— Остави ме аз да се притеснявам за това, Питър. Имаш си достатъчно грижи с пръстена, който трябва да вземеш от Борн.
— Първо трябва да го открия — рече Маркс и приближи до въртящата се лента с багажа.
— Имал си вземане-даване с Борн — каза Уилърд. — Вярвам, че ще го намериш.
Сега Маркс беше излязъл от летището в типично невзрачна лондонска утрин. Погледна часовника си. Беше ужасно рано, а от небето вече се лееше дъжд, който ту отслабваше, ту се засилваше.
— Никой всъщност не познава Борн — каза той. — Дори и Сорая.
— Това е така, защото нищо в него няма логика — отбеляза Уилърд. — Той е напълно непредвидим.
— Е, да, но ти най-малко имаш право да се оплакваш. Та тъкмо „Тредстоун“ го направи такъв.
— Изобщо не е така — рече разпалено Уилърд. — Каквото и да се е случило с него, амнезията, от която е пострадал, го е променила безвъзвратно. Като говорим за това, искам да се срещнеш с главен инспектор Лойд-Филипс. Борн може да е замесен в едно убийство във „Веспър Клъб“ в Уест Енд миналата нощ. Започни да го търсиш оттам.
Маркс направи няколко бързи бележки върху дланта си.
— Ти си този, който е неразбираем. — Беше се наредил на опашката за таксита, която напредваше от време на време. Продължи да говори тихо, закрил устата си с ръка: — Ти направи всичко възможно да му помогнеш в Бали, а сега, изглежда, искаш да го изучаваш като някакъв чудак, когото показват по цирковете.
— Той е такъв, Питър. Един много опасен чудак… Вече уби Ноа Перлис, а сега може да е замесен и с друга смърт. Колко още доказателства са ти нужни да разбереш, че е извън контрол? Не искам да забравяш този факт и да изпускаш от поглед целта ни. Обучението в „Тредстоун“ го е направило уникален боец, но тогава не беше предвидено нещо — прищявка на съдбата или на природата, наречи го както искаш… то го е променило още повече. Той се превърна в нещо непознато, в нещо повече. Тъкмо затова го изправих срещу Аркадин. Както вече ти обясних, Аркадин, който беше първият изкарал програмата „Тредстоун“, бе подложен на изключителна форма на обучение, която… след като той избяга и изчезна, Конклин реши да промени и да я направи не толкова… драстична.
Когато дойде неговият ред на опашката, Маркс се вмъкна на задната седалка на едно такси и даде адреса на малък хотел в Уест Енд, който харесваше.
— Ако „Тредстоун“ трябва да продължи напред и да бъде успешна, ако трябва да изпълни обещанието си, трябва да разберем кой ще надделее. — Гласът на Уилърд бръмчеше в ухото на Маркс като пърхаща в стъклото на прозорец оса.