— В такъв случай предполагам, че не помниш как го открадна от дома на Джалал Есай.
Борн безпомощно поклати глава.
Морено разтърка за момент очи.
— Разбирам какво си имал предвид, когато каза да започна отначало.
Борн не отговори нищо и продължи да го гледа внимателно. Постоянният проблем с хора, появяващи се от миналото, беше следният: Кои всъщност бяха те и дали говореха истината? Човек без памет лесно може да бъде излъган. Всъщност, замисли се Борн, вероятно е забавно да излъжеш един човек в амнезия и да наблюдаваш реакциите му.
— Ти получи задачата да се сдобиеш с портативния компютър.
— От кого?
Морено сви рамене.
— Предполагам от Алекс Конклин. Както и да е, ние установихме контакт в Маракеш.
Отново Мароко. Борн се наведе напред.
— Защо трябваше да се свържа с теб?
— Аз бях връзката на Алекс Конклин там. — Когато Борн скептично го погледна, той добави: — Аз съм полубрат. Майка ми е берберка от Високите Атласки планини.
— Баща ти доста си е похойкал.
— Можеш да се шегуваш колкото си искаш. Няма да се обидя. — Отавио Морено се засмя. — Господи, какъв шибан свят — рече той, клатейки глава. — Е, добре, виж какво, приятел. Баща ми се е занимавал с много работи, повечето незаконни, така е. Признавам го. И какво от това? Деловите му начинания са го отвели в много места по света, някои от които странни.
— Бизнесът не беше единственото нещо, за което баща ти е имал голям апетит — рече Борн.
Отавио Морено кимна.
— Съвършено вярно. Той си падаше по екзотични жени.
— Има ли и други малки отрочета на Морено по света?
Отавио се засмя.
— Като знам какъв беше баща ми, може и да има. Но ако наистина има, аз не ги познавам.
Борн реши, че няма да узнае нищо повече, ако продължават да говорят още за любовните истории на стария Морено.
— Е, добре, казваш, че си бил връзката на Конклин в Маракеш.
— Не го казвам — рече леко намръщен Морено, — аз бях човекът.
— Предполагам, че не можеш да извадиш някакви анулирани чекове от сметката на „Тредстоун“.
— Ха, ха — каза Морено, но не се засмя. Извади пакет френски цигари, измъкна една и я запали. Вгледа се в Борн, докато издухваше дима към тавана. Накрая рече: — Дали не бъркам, като предполагам, че и двамата мислим за едно и също?
— Не знам. Според теб така ли е?
Борн стана и отиде в кухнята, за да си налее чаша студена вода. Беше го яд на себе си, не на Морено. Знаеше, че се намира в най-уязвимата точка на този етап. Не обичаше да е уязвим. Още повече пък не можеше да си го позволи в работата.
Върна се в хола и седна на един фотьойл срещу канапето, където Отавио Морено, дълбоко замислен, бавно пушеше. В отсъствието на Борн беше включил телевизора на новините на Би Би Си. Звукът беше изключен, но образите от „Веспър Клъб“ им бяха твърде познати. Лампите на покривите на линейките и на полицейските коли святкаха. От централния вход на клуба излязоха хора, които носеха носилка. Тялото в нея беше покрито с платно, което закриваше лицето. После картината се смени и на екрана се появи говорител от студиото на Би Би Си, който четеше това, което му беше написано. Борн даде знак и Морено включи звука, но не чуха нищо интересно и той отново го изключи.
— Сега ще е по-трудно да се измъкнем от Лондон — рече Борн.
— Знам повече начини от тях за измъкване от Лондон — каза Морено и посочи с ръка полицая, когото интервюираха на екрана.
— Аз също — каза Борн. — Проблемът не е в това.
Морено се наведе напред, смачка фаса в един грозен пепелник и запали нова цигара.
— Ако очакваш от мен извинение, ще останеш разочарован.
— Твърде късно е за извинения — рече Борн. — Защо е толкова важен този лаптоп?
Морено сви рамене.
— Пръстенът беше у Перлис — продължи Борн. — Той уби Холи заради него.
— Пръстенът е символ на „Северий Домна“. Всички членове го носят.
— Точно в това е работата. Ако в него няма нищо друго, което да е важно, защо Перлис уби Холи заради него?
— Не знам. Може да е мислел, че пръстенът ще го отведе по някакъв начин до лаптопа. — Морено отново смачка цигарата. — Виж, да не би това недоверие да се дължи на факта, че Густаво беше мой полубрат?
— Не бих изключил такава причина — каза Борн.
— Е, да, големият ми брат винаги ми е бил трън в задника, откакто се помня.
— В такъв случай за теб е добре, че той е мъртъв — отсече Борн.