— Напротив, има — заинати се Кристиан. Погледна към мен и се намръщи. — Нали? Роуз знае. От известно време Роуз знае за това. Дори е говорила с кралицата по въпроса.
— Това е абсурдно! — възкликна Ейдриън изненадано и ми хвърли бърз поглед. — Вярно ли е?
— Ами… — започнах аз, осъзнавайки, че нещата много бързо придобиват грозен обрат. — И да, и не.
— Видя ли? — възкликна Кристиан триумфално. Пламъкът изхвръкна от дланта му и двамата с Еди скочихме едновременно. Тълпата наоколо се разкрещя. Еди сграбчи Кристиан и отклони пламъка, който се издигна нагоре. Междувременно аз обвих ръце около Ейдриън и го тръшнах на пода. Добре, че така интуитивно си поделихме работата. Не ми се искаше да мисля какво щеше да се случи, ако двамата с Еди се бяхме нахвърлили върху един и същи човек.
— Много благодаря — измърмори Ейдриън и потръпна, докато надигаше глава от пода.
— Въздействай му по другия начин — промърморих на свой ред, докато му помагах да се изправи. — Трябва да оправим тази работа, без никой да лумне в пламъци.
Еди се опитваше да попречи на Кристиан да се нахвърли на Ейдриън. Аз го сграбчих за едната ръка, за да му помогна. Ейдриън не изглеждаше във възторг от необходимостта да се доближи, но ми се подчини. Кристиан се опита да се освободи, но не можеше да се бори едновременно и с мен, и с Еди. С притеснение, навярно се боеше косата му да не пламне от огъня, Ейдриън се наведе към Кристиан, за да го погледне в очите.
— Кристиан, престани. Нека поговорим.
Кристиан продължаваше да се опитва да се отскубне от нас двамата с Еди, но лицето му бавно започна да се отпуска и очите му се изцъклиха.
— Нека поговорим — повтори Ейдриън.
— Добре — рече Кристиан.
Отвсякъде се разнесоха въздишки на разочарование. Ейдриън бе използвал внушението много умело, така че никой не забеляза. Външно изглеждаше така, сякаш Кристиан сам се е съгласил. Тълпата взе да се разпръсква и двамата с Еди пуснахме Кристиан и го поведохме към далечния ъгъл, където да поговорим насаме. Веднага щом Ейдриън откъсна поглед от Кристиан, лицето му пламна от ярост и той се опита да скочи отгоре му. Двамата с Еди мигновено го уловихме. Той не помръдна.
— Какво направи току-що? — извика Кристиан. Неколцина, които бяха тръгнали да излизат от столовата, се обърнаха с надеждата, че все пак ще има бой. Аз изсъсках в ухото му да мълчи. Той потрепери. — Ох.
— Тихо. Тук нещо не е наред и трябва да разберем какво е, преди да си направил някоя глупост.
— Това, което не е наред — процеди Кристиан и метна свиреп поглед към Ейдриън, — е, че ти се опитваш да ме разделиш с Лиса, а ти, Роуз, си знаела за това!
Ейдриън ме погледна.
— Наистина ли си знаела?
— Да, дълга история. — Обърнах се към Кристиан. — Виж, Ейдриън няма нищо общо с всичко това. Не и съзнателно. Това е идея на Татяна и всъщност тя още нищо не е направила. Това е просто неин бъдещ план, единствено неин, не и негов.
— Тогава ти откъде знаеш? — настоя Кристиан.
— Защото тя ми каза. Бои се, че аз се опитвам да съблазня Ейдриън.
— Наистина ли? Защити ли нашата любов? — попита Ейдриън.
— Млъквай — скастрих го. — Това, което искам да зная, Кристиан, е кой ти каза на теб?
— Ралф — отвърна той и за пръв път изглеждаше неуверен.
— Трябвало е да проявиш повече разум и да не го слушаш — обади се Еди, чието лице потъмня, когато чу името.
— Само дето за пръв път Ралф всъщност казва истината, с изключение на това, че Ейдриън знае. Ралф е роднина на най-добрата приятелка на кралицата — поясних аз.
— Прекрасно! — промърмори Кристиан. Явно вече се бе поуспокоил и двамата с Еди го пуснахме. — Значи са си играли с нас.
Огледах се и внезапно осъзнах нещо.
— Къде е Лиса? Защо тя не спря всичко това?
Ейдриън повдигна вежди към мен.
— Ти ни кажи. Къде е тя? Тя не дойде на вечеря.
— Аз не мога… — Намръщих се. Бях станала толкова добра в умението да се изключвам от нея, че понякога минаваше доста време, преди да я почувствам. Но този път не усетих нищо, защото нищо не идваше от нея.