— Паяци — промълви Лиса. Гласът й ме накара да подскоча. Тя стоеше до мен с мокра коса, наранена и насинена, но иначе беше добре. На лунната светлина с бледите си черти приличаше на призрак също като Мейсън. Докато говореше, очите й не се откъсваха от Джеси. — Той си мисли, че вижда паяци. Че лазят по него. Какво мислиш? Дали да продължа със змии?
Погледнах отново към Джеси. От изражението на лицето му ме побиха тръпки. Все едно беше заключен в собствения си кошмар. Ала още по-плашещо бе това, което усещах през нашата връзка. Обикновено когато Лиса използваше магията, усещах топлина, златно сияние, неземна радост. Този път беше различно. Беше черно, лепкаво и гъсто.
— Мисля, че трябва да спреш — казах й. Чух в далечината, че и другите тичат към нас. — Всичко свърши.
— Това беше ритуал за посвещаване — рече тя. — Е, нещо подобно. Преди няколко дни ме помолиха да се присъединя към групата им и аз отказах. Но днес отново дойдоха да ми досаждат, като не спираха да твърдят, че знаят нещо важно за Кристиан и Ейдриън. Започна да ми писва, така че… накрая им казах, че ще дойда на една от сбирките им, но че не зная нищо за внушението. Преструвах се. Просто исках да разбера какво знаят. — Тя наклони леко глава, но нещо се случваше с Джеси. Очите му се разшириха още повече и той продължи да издава безмълвни викове. — Макар че технически още не се бях съгласила, те ме подложиха на ритуала си на посвещаване. Искаха да разберат на какво съм способна. Това е начин да те тестват доколко силно владееш внушението. Измъчват те, докато повече не можеш да търпиш на болката и страданията, за да те принудят да използваш силите си, за да накараш мъчителите ти да престанат. Ако жертвата покаже, че поне донякъде владее внушението, става член на групата. — Тя огледа внимателно Джеси. Той сякаш бе потънал в свой собствен свят, при това явно много, много лош свят. — Предполагам, че това е достатъчно, за да ме изберат за свой водач, не мислиш ли?
— Спри — рекох аз. От усещането на тази извратена магия ми се догади. Двамата с Ейдриън бяха споменали нещо подобно преди — да бъде накаран някой да вижда неща, които всъщност не са там. На шега го нарекоха супер внушение — и беше ужасно. — Духът не бива да се използва по този начин. Това не си ти. Грешно е.
Лиса дишаше тежко, по веждите й блестяха капчици пот.
— Не мога да се освободя от това — промълви.
— Можеш. — Докоснах ръката й. — Дай го на мен.
Тя се извърна за кратко от Джеси и ме погледна смаяно, преди отново да фокусира поглед върху него.
— Какво? Ти не можеш да използваш магията.
Аз се концентрирах с все сила върху връзката ни, върху съзнанието й. Не можех да взема магията, но можех да отнема мрака, който бе довела. Осъзнах, че от известно време насам правех тъкмо това. Всеки път, когато се разтревожех и исках тя да се успокои и да се бори с тъмните си чувства, тя го правеше — защото аз ги вземах от нея. Аз ги поглъщах в себе си, също както Анна бе правила за св. Владимир. Това беше видял Ейдриън, когато мракът бе прескочил от нейната аура в моята. А това — тази злоупотреба с духа, използването му съвсем злонамерено, за да навредиш на друг, при това не за самоотбрана, бе причината върху нея да се проявят най-лошите странични ефекти. Това беше порочно и грешно и аз не можех да й позволя да продължава. В този миг всички страхове за собствената ми лудост или гняв отстъпиха на заден план.
— Не — съгласих се. — Не мога. Но ти можеш да ме използваш, за да я изхвърлиш. Фокусирай се върху мен. Освободи се от нея. Ти не я искаш.
Тя се втренчи отново в мен, очите й бяха разширени и пълни с отчаяние. Дори без директен зрителен контакт все още можеше да измъчва Джеси. Едновременно видях и почувствах битката, която водеше. Той я бе наранил толкова много, тя искаше да го накара да си плати. Трябваше. Но в същото време осъзнаваше, че съм права. Но беше трудно. Толкова трудно за нея да я пусне…
Внезапно пламъкът на тази черна магия изчезна от връзката ни заедно с противното усещане. Нещо ме удари, все едно силен порив на вятъра шибна лицето ми, и аз се олюлях назад. Потреперих, когато стомахът ми се присви от странно усещане. Беше като искри, сякаш кълбо електричество изгаряше в мен. После и то изчезна. Джеси се свлече на колене, освободен от кошмара.
Лиса се отпусна с видимо облекчение. Все още бе изплашена и наранена от случилото се, но онзи ужасен, разрушителен гняв, който я изгаряше и я бе накарал да накаже Джеси, вече го нямаше. Грозното желание за мъст бе изчезнало.