— Толкова по-добре — заключи Албърта. — Не може всеки, когото защитаваш, да бъде твой приятел или приятелка. Трябва да научиш този урок.
— Трябва да се науча как да се сражавам със стригоите — възразих. — Нали точно на това ни учите в часовете. — Изгледах я сърдито, готова да извадя главния си коз. — И освен това вече съм го правила.
— В нашата професия не всичко се свежда само до техническите умения, госпожице Хатауей. Съществува и личният аспект — или подход към поверените ни личности, ако предпочитате така да го наречем, — на който не се набляга достатъчно в учебните часове. Учим ви как да се справяте със стригоите. А сега е време да се научите как да се справяте с мороите. И на теб, особено на теб, ти е необходимо да се научиш да охраняваш някой, който не е най-добрата ти приятелка, и то от доста години насам.
— Освен това трябва да се научиш да работиш с някого, за когото не можеш веднага да предусетиш, че го грози опасност — додаде Дмитрий.
— Именно — съгласи се Албърта. — Тъкмо това е най-трудното. Ако искаш да бъдеш добър пазител — по-точно ако искаш да бъде отличен пазител, — трябва да направиш това, което ти нареждаме.
Тъкмо отворих уста, за да оспоря и това, да изтъкна, че като съм толкова близка с някого, ще се усъвършенствам по-бързо и ще мога да го пазя по-добре, отколкото всеки друг морой, когато Дмитрий заговори:
— Ако се научиш да пазиш който и да е морой, това също ще помогне Лиса да бъде опазена — рече той.
Това беше единственият аргумент, който не можех да оборя, и по дяволите, той го знаеше.
— Какво искаш да кажеш? — попитах.
— Лиса също е поставена в неудобно положение… и то заради теб. Ако никога не разполага с шанс да се научи какво е да бъде защитавана от някой, с когото няма телепатична връзка, тя ще бъде подложена на по-голям риск, ако я нападнат. Опазването на една личност се основава на отношението между двама души. Това твое разпределение за практиката е по-полезно за нея, отколкото за теб.
Останах безмълвна, докато се опитвах да проумея думите му. Май имаше смисъл в тях.
— И това е единственото разпределение, което ще получиш — додаде Албърта. — Ако го откажеш, означава да се откажеш от практиката.
Да се откажа? Да не е полудяла? Това не беше като да пропусна някой час. Без практиката нямаше да се дипломирам. Идеше ми да се пръсна заради тази несправедливост, но Дмитрий ме спря, без дори да отрони дума. Увереният, успокояващ поглед на тъмнокафявите му очи ме накара да се сдържа, дори ме насърчи да приема всичко това с изискано примирение — или поне доколкото можех да изобразя подобно нещо.
Наведох се неохотно, за да вдигна плика.
— Чудесно — процедих с леден тон. — Ще го приема. Но искам да се отбележи, че го върша против волята си.
— Мисля, че вече всички го разбрахме, госпожице Хатауей — отбеляза сухо Албърта.
— Все едно, но продължавам да си мисля, че идеята е ужасна, и накрая и вие ще се съгласите с мен.
Обърнах се и изхвърчах от гимнастическия салон, преди някой от тях да успее да реагира. Чак тогава започнах да осъзнавам, че се държа като малко разглезено дете. Но ако и на тях им се налагаше да търпят ролята на свидетел на сексуалния живот на най-добрата им приятелка, да им се привиждат призраци и по цели нощи да не могат да мигнат, и те биха се държали не по-малко гадно. Освен това ме очакваха цели шест седмици с Кристиан Озера. Той беше саркастичен, труден за понасяне и се подиграваше с всичко.
Всъщност май доста си приличахме.
Очертаваха се шест доста дълги седмици.
Глава 3
— Защо сме толкова унили и мрачни, малък дампир?
Крачех забързано през двора към столовата, когато усетих уханието на ароматни цигари. Въздъхнах.
— Ейдриън, ти си последната личност, която искам да видя точно сега.
Ейдриън Ивашков се разбърза, за да не изостава след мен, а на всичкото отгоре издуха облак от тютюнев дим право в лицето ми. Размахах ръка и направих голямо представление, като се закашлях пресилено. Ейдриън беше от мороите от кралско потекло, с които „се сближихме“ през наскоро приключилата скиорска ваканция. Беше с няколко години по-голям от мен и бе дошъл в Академията „Св. Владимир“, за да изучава магията на духа с Лиса. Засега той беше единственият друг, владеещ тази магия, когото познавахме. Беше адски разглезен, непоносимо арогантен и посвещаваше по-голяма част от времето си на любимите си цигари, алкохол и жени. Освен това си падаше по мен — или най-малкото искаше да ме вкара в леглото си.