— Трябва да проверим дали няма още някой — казах.
— Няма повече — обади се познат глас зад нас.
Обърнах се и видях Дмитрий. Беше жив. Целият ми страх, който досега бях потискала, експлодира в мен. Исках да се хвърля към него и да го притисна, колкото може по-плътно. Беше оцелял — изподран и окървавен, да — но жив.
За миг той задържа погледа си върху мен, с което ми напомни какво се бе случило между нас в хижата. Имах чувството, че е било преди сто години, но в този кратък поглед видях любов и загриженост — и облекчение. Той също се е тревожил за мен. После Дмитрий се обърна и посочи към небето на изток. Проследих жеста му. Хоризонтът бе започнал да се обагря в розово и пурпурно. Наближаваше изгревът.
— Те или са мъртви, или са избягали — каза ми той. Огледа ни внимателно, Кристиан и мен. — Това, което вие двамата направихте…
— … е глупаво? — довърших изречението му.
Той поклати глава.
— Това е една от най-удивителните гледки, които някога съм виждал. И половината от това тук е ваше дело.
Обърнах се назад към общежитието и останах смаяна от камарата от проснати пред него трупове. Бяхме избили стригоите. Бяхме избили толкова много от тях. Смъртта и убийството са нещо ужасно… но останах доволна от това, което току-що бях постигнала. Бях унищожила чудовищата, които бяха нападнали мен и тези, които ми бяха поверени да пазя.
Тогава забелязах още нещо. Стомахът ми се сви, но усещането нямаше нищо общо с онова прилошаване, което ми помагаше да откривам спотайващи се наблизо стригои. То бе причинено от нещо съвсем друго. Обърнах се към Дмитрий.
— Там няма само тела на стригои — промълвих отпаднало.
— Зная — рече той. — Изгубихме доста хора, във всеки един смисъл на тази дума.
Кристиан се намръщи.
— Какво означава това?
Лицето на Дмитрий беше едновременно сковано и тъжно.
— Стригоите убиха няколко морои, както и дампири. А някои… някои отвлякоха.
Глава 25
Мъртви или отвлечени. Сякаш не беше достатъчно, че стригоите дойдоха и ни нападнаха, че убиха морои и дампири. Но и бяха отвлекли част от жертвите си. Стригоите бяха известни с това. Дори и те не можеха да изпият неограничено количество кръв наведнъж. Затова често взимаха пленници и си ги пазеха за „закуска“ за по-късно. Понякога се случваше някой влиятелен стригой, който не желаеше сам да върши мръсната работа, да изпраща своите подчинени да му доведат живата плячка. Макар и доста рядко, бе възможно те преднамерено да отвлекат морои или дампири, за да ги използват като свежи попълнения на редиците си. Каквато и да бе причината, това означаваше, че част от нашите хора може би още бяха живи.
Ученици, морои и дампири се събраха пред сградите, за които бе обявено, че са прочистени от стригои. Възрастните морои се смесиха с нас, като оставиха на пазителите да преценят щетите от нападението. Отчаяно исках да се присъединя към този екип, да помогна, да довърша работата си, но те ясно ми дадоха да разбера, че с моята роля е приключено. Нищо не можех да направя, освен да чакам и да се тревожа заедно с другите. Всичко ми се струваше нереално. Стригоите бяха нападнали нашето училище. Как бе възможно да се случи това? В Академията бяхме в безопасност. Винаги са ни го повтаряли. Тук трябваше да сме на сигурно място. Ето защо нашите учебни години бяха толкова дълги и семействата на мороите се примиряваха с продължителната разделя с децата си. Струваше си заради гарантираното безопасно обучение. Обаче сега дори и това се промени.
Преброяването на жертвите отне само два часа, но чакането на докладите ни се стори цяла вечност. И броят… броят на жертвите се оказа стряскащ. Петнайсет морои бяха убити. Дванайсет пазители бяха убити. А група от тринайсет души, както морои, така и дампири, бяха отвлечени. Според преценките на пазителите сме били нападнати от приблизително петдесет стригои, което беше невъобразимо много. Намериха се двайсет и пет тела на мъртви стригои. Останалите бяха успели да избягат, като много от тях бяха отнесли жертвите си със себе си.
На фона на загубите на стригоите нашите все пак изглеждаха по-малки от това, което би могло да се очаква. Няколко фактора спомогнаха за спасяването ни. Първият бе ранното предупреждение. Стригоите едва бяха проникнали на територията на Академията „Св. Владимир“, когато аз предупредих Стан. Цялото училище бе блокирано много бързо. Много спомогна и това, че тъкмо тогава повечето от нас вече бяха вътре в сградите заради вечерния час. Повечето от жертвите — убити или отвлечени — бяха дадени сред онези, които са се намирали навън при нашествието на стригоите.